— Като идеш в Ада — казах, — предай му моите благодарности.
— Не искам да увисна на бесилото — рече ми Цербер.
— И аз не искам, но нищо не мога да направя за теб.
— Изпитвам ужас от обесването — настоя Цербер. — Моля те да ми помогнеш. Умолявам те!
— А какво ще получа в замяна?
— Ще ти кажа каквото знам. И още нещо, мастър Шалот — искам да изпратиш писмо на родителите ми.
Зяпнах го невярващо.
— Умолявам те! — упорстваше Цербер. — Изпрати писмото до Джон и Кристина Додшал от Силвър Уайвърн, Хай Пейвмънт, Нотингам. Те мислят, че изкарвам добри пари като писар при някакъв благородник. Пиши им, че ме е отнесла чумата или пък потната треска и че съм бил уважаван и обичан. И още нещо…
Затворих очи.
— Преди да умра, искам да се изповядам пред свещеник. Обещай ми, че ще го уредиш!
Какво можех да сторя? Горкият кучи син щеше да умре, а ако не беше Божията милост и добротата на моя господар Бенджамин, и аз можех да свърша като разбойник в някоя подобна шайка. Дадох му дума.
— А сега — подхванах аз — ще ми разкажеш ли за държавата на Карл Велики?
— Лорд Харон, да изгние в Ада дано — отвърна Цербер, — купи реликвата от Шлахтер.
— Чувал съм това име. Кой е той?
— Никой не знае — отговори Цербер. — Той е един от най-изкусните убийци в Лондон. Винаги изпълнява лично поръчките, които е приел, било то с помощта на отрова, въже, кама или меч.
— Той ли е виновникът за клането в Малвъл?
Цербер затвори очи. Внимателно вдигнах главата му и налях още малко от долнопробното вино в устата му. Той издаде устни и после се закашля, понеже напитката опари гърлото му.
— Чух те — рече задавено. — Възможно е, но не мога да си представя как е успял да го направи съвсем сам.
— Как Шлахтер е съобщил на Харон, че реликвата е у него?
— Изпрати ни съобщение — отвърна Цербер. — Поиска да се срещнем в една горичка на север от болницата „Сейнт Мери ъв Бетлехем“. Трябваше да идем само двамата с Харон. Беше назовал и цената — две хиляди златни лири. С Харон трябваше да отидем на уреченото място точно след залез-слънце, когато камбаните на болницата бият за вечерня. Беше ни предупредил да не се опитваме да го измамим, понеже иначе сме щели да се простим както с живота си, така и с парите.
Цербер затвори очи.
Реших, че е в несвяст, но после той се размърда и отново ме погледна.
— Срещата беше преди две или три вечери. Харон го гризеше любопитство за убийствата в Малвъл. Нали все пак навремето ние бяхме убили старата дама и бяхме ограбили имението. Както и да е, носехме златото в бъчви, натоварени на едно конче. Изчакахме в края на горичката и когато камбаната за вечерня прозвуча, тръгнахме сред дърветата. Излязохме на една полянка и в средата й видяхме пън, а върху него — малка бъчва за вино. Приближихме се до нея, вдигнахме капака и вътре намерихме държавата. Взехме я, оставихме златото и препуснахме обратно към Лондон.
— И не видяхте Шлахтер, така ли?
Цербер изпъшка и поклати глава.
— Никой не го е виждал, но лорд Харон го е наемал — ухили се той. — Едни наши съперници трябваше да изчезнат по време, за което Харон можеше да докаже къде е бил.
— Как може човек да го наеме? — попитах. — Трябва да има начин.
— Не е ли странно? — Цербер се задъха. — Малцина могат да кажат, че познават Шлахтер, и същевременно страшно много хора са прибягвали до услугите му. Ако искаш да наемеш убиец в Лондон — продължи той, — трябва да го разгласиш из пивниците или сред търговците в двора на катедралата „Сейнт Пол“. За да наемеш — Шлахтер обаче, трябва да идеш в ъгъла на писарите — малка ниша при вратата на катедралата „Сейнт Пол“. Потърси писаря Ричард Нотли — негодник с мършаво лице. Кажи му, че искаш да наемеш касапин и му съобщи къде си отседнал. Шлахтер сам ще те намери.
— Ами реликвата? — попитах.
— Лорд Харон я продаде на папските пратеници само за няколко часа. Цялата работа много го развесели.
— Знаеше ли, че е копие? — попитах.
— Въобще не ни беше грижа! — изсмя се Цербер. — Италианците ни броиха добри пари в злато и сребро. Харон остана доволен — той облиза напуканите си устни. — Друго не знам, Шалот — рече на пресекулки. — Бог ми е свидетел. Бъди сега добро момче и излей остатъка от виното в устата ми. А ако не удържиш на думата си, да гориш в ада дано!
Дадох му да изпие виното и излязох. Дръпнах Бенджамин настрана и набързо му разказах какво съм научил от Цербер. Бенджамин начаса заповяда да изпратят монах при разбойника и каза на мъчителите да прекратят разпита.