Едгар Алън По
Убийствата на улица Морг
Каква песен са пели сирените или какво име е приел Ахил, когато се е криел сред жените тези озадачаващи въпроси не са извън всякаква догадка.
Умствените способности, разгледани като аналитични, сами по себе си малко се поддават на анализ. Преценяваме ги само по резултатите. Известно ни е между другото, че за изключително надарения с тях човек те са източник на най-висша наслада. Както силният човек се радва на физическите си дарби и изпитва удоволствие от упражненията, които привеждат мускулите му в движение, така и аналитикът ликува от умствената си способност, с която разплита разни загадки. Той изпитва удоволствие дори и от най-обикновените занимания, в които се проявява талантът му. Той обожава загадките, ребусите, йероглифите; проявява в разгадаването им такава дълбока проницателност, която изглежда свръхестествена за обикновените схващания. Неговите изводи, породени от самата същност и душа на метода, като че наистина са плод изцяло на интуицията. Способността за разгадаване може да се засили много с изучаване на математиката и особено с онзи най-висш неин раздел, който несправедливо и просто заради обратния ред на своите действия се нарича примерно par excellence, анализ. И все пак да пресмяташ, съвсем не означава да анализираш. Шахматистът например прави първото, без да полага каквито и да е усилия за второто. От това следва, че шахматът неправилно се възприема като игра с голямо въздействие върху умствените способности на човека. Сега обаче не пиша трактат, а чисто и просто предисловие към малко странен разказ, основан на доста случайни наблюдения: аз следователно ще се възползувам от случая да изтъкна, че непретенциозната игра на дама поставя на изпитание по-категорично и по-похватно изтънчените способности на разсъдливия интелект, отколкото претенциозната изтънченост на шахмата. В тази последна игра, при която фигурите имат различни и чудновати ходове и са неравностойни, сложността (както често се случва) се взима погрешно за дълбочина. Вниманието тук се въвежда мощно в действие. Щом то отслабне за миг, веднага се прави пропуск, който води до загуба, до поражение. А тъй като възможните шахматни ходове са не само многобройни, но и заплетени, шансовете за такива пропуски се умножават и в девет случая от десетте печели по съсредоточеният, а не по способният играч. Точно обратното е при дамата, където се допуска един единствен ход и вариантите са незначителни, тук шансовете за недоглеждане са намалени, вниманието е сравнително неангажирано и надмощието на отделните страни се постига посредством една no-висша проницателност. За да бъде по-ясно, нека си представим една игра на дама, където са останали само четири фигури и където, разбира се, не може да се очаква никакъв пропуск. Очевидно тук (при равностойни сили на играчите) победата зависи само от някой recherche2 ход, резултат на силно напрежение на ума. Лишен от обикновените възможности, аналитикът се мъчи да надникне в душевното състояние на своя противник, да се постави на негово място и нерядко с един само поглед забелязва единствените (понякога до нелепост прости) комбинации, чрез които може да го подмами да допусне грешка или да направи погрешно предвиждане.
Вистът отдавна е известен със своето влияние върху тъй наречената способност за пресмятане; известно е също така, че крайно интелигентни хора явно са изпитвали необяснима наслада от тази игра и са пренебрегвали шахмата като празно занимание. Без съмнение никоя друга игра не изисква толкова голяма способност за анализ. Най-добрият шахматист в християнския свят си остава най-добър, и толкова: умението при виста обаче включва способността за успех във всички тези по-важни начинания, където умът се преборва с ум. Когато казвам „умение“, имам предвид онова съвършенство в играта, което включва разбирането на всички източници, от които може законно да се извлече известна полза. Те са не само многобройни, но и многообразни и често се таят в такива кътчета на мисълта, които са напълно недостъпни за обикновения разум. Да се наблюдава внимателно, означава отчетливо да се запомня; и така, умеещият да се съсредоточава шахматист ще играе добре и вист, тъй като правилата на Хойл3 (основани върху простия механизъм на играта) са разбираеми и достъпни за всички. Прочее обикновено се счита, че като имаш добра памет и действуваш „според правилата“, това е достатъчно, за да си добър играч. Но именно в нещата извън границите на простото правило се проявява умението на аналитика. Той тихомълком си прави много наблюдения и изводи. По същия начин постъпват и неговите съиграчи; различието в размера на получената информация се крие не толкова в обосноваността на извода, колкото в качеството на наблюдението. Необходимо е да знаеш как да наблюдаваш. Нашият играч не се ограничава ни най-малко; той не се отказва да прави изводи от неща извън играта, тъй като играта е негова цел. Той изучава изражението на лицето на своя партньор, сравнява го внимателно с това на всеки един от своите противници, взема под внимание начина на подреждане на картите след всяка взятка; често пъти брои коз след коз и оньор след оньор под погледите на всеки един от техните притежатели. Той забелязва всяко изменение върху лицата им по време на играта, прави си изводи от различията в изражението, породени от самоувереност, изненада, тържество или огорчение. От начина, по който някой събира спечелените от дадена взятка карти, съди дали той ще може да спечели и друга взятка от същия цвят. Разпознава играната за подвеждане карта по начина, по който я хвърлят на масата. Някоя неволно или небрежно подхвърлена дума: случайното изпускане или обръщане на карта, придружено с безпокойство или безразличие по отношение на нейното разкриване; броенето на взятките и начинът на тяхното подреждане; смущението, колебанието, нетърпението или безпокойството всичко това дава указание на интуитивното му възприятие за истинското положение на нещата. След като се изиграят първите два три кръга от играта, той знае вече съдържанието на всяка ръка и оттук нататък хвърля своите карти с абсолютна точност, сякаш останалите играчи са обърнали картите си към него.
3
Едмънд Xойл (1672–1769) — автор на книгата „Кратък трактат за игра на вист“ (1742). Правилата на Хойл при играта на вист са се прилагали до 1864 година.