Моето собствено проучване направих по един по-собен начин поради причините, които току-що ти обясних — знаех, че трябва да докажа, че цялата невъзможност тук не е явна, а мнима.
Продължих разсъжденията си a posteriori23 no следния начин: убийците без съмнение са избягали през един от тези прозорци. Но тогава те не биха могли отново да притегнат рамките на прозорците отвътре, така както бяха намерени — съображение, което със своята очевидност е накарало полицията да прекъсне търсенията си в тази част на къщата. И все пак рамките бяха залостени. Следователно се затварят сами. Това заключение се налагаше от само себе си. Аз приближих незадръстения прозорец, измъкнах с труд гвоздея и се опитах да повдигна рамката.
Както и очаквах, тя не се поддаде на усилията ми. Сега вече знаех, че някъде има скрита пружина; това потвърждение на моята мисъл ме убеждаваше, че основанията ми поне са правилни, колкото и загадъчни да оставаха все още обстоятелствата с гвоздеите. След внимателен оглед скоро открих и скритата пружина. Натисках я, но се задоволих с откритието и се въздържах да повдигна рамката.
Напъхах отново гвоздея и започнах внимателно да го разглеждам. Човек, излязъл през този прозорец, можете отново да го затвори и ключалката щеше сама да щракне, гвоздеят обаче нямаше как да се постави отново на място. Изводът беше ясен — той стесни още повече полето на моите проучвания. Убийците положително са се измъкнали през другия прозорец. Като си мислех, че пружините и на двата прозореца са еднакви, което бе напълно допустимо, тогава трябваше да има разлика в гвоздеите или поне в начина на тяхното поставяне. Качих се на кревата, наведох се през таблата и огледах внимателно втората рамка. После проврях ръка зад таблата, открих лесно пружината и я натиснах; тя, както очаквах, се оказа абсолютно същата като съседната. Сега се заех с гвоздея. И той бе солиден като другия и очевидно закрепен по същия начин — вкаран бе почти до самата главичка.
Ти сигурно ще кажеш, че съм се озадачил; ако смяташ така, тогава си разбрал неправилно характера на индукцията. Казано на спортен език, „не бях допуснал никакво нарушение“. Следата не бе изгубена нито за миг. Във веригата нямаше нито една неизправна брънка. Проследих цялата тайна до крайната и фаза. Тази фаза се оказа гвоздеят. Както вече споменах, той наподобяваше във всяко отношение своя събрат от съседния прозорец, но този факт не означаваше абсолютно нищо (колкото и убедителен да изглеждаше) в сравнение с увереността ми, че пътеводната нишка завършва точно тук, в тази точка. „Гвоздеят очевидно не е в ред“ — помислих си аз. Докоснах го и главичката заедно с почти една четвърт от гвоздея се оказа в ръката ми. Другата му част остана в просвредлената дупка, където се беше счупил. Ломът беше отдавнашен (ръжда покриваше ръбчетата му) и очевидно причинен от удар с чук, който бе вдълбал краищата на главичката в горния край на долната рамка на прозореца. Поставих внимателно отломката на старото място, откъдето я извадих, и се получи пълно впечатление, че гвоздеят е цял — счупеното място изобщо не се виждаше. Натиснах пружината и повдигнах леко рамката на прозореца на няколко сантиметра; повдигна се и главичката на гвоздея, като тялото му остана плътно в отвора. Спуснах прозореца и отново се създаде впечатление, че гвоздеят е цял.
И тъй, досегашната загадка най-сетне бе разгадана. Убиецът беше избягал през обърнатия към кревата прозорец. Когато след излизането му прозорецът се е спуснал (или пък е бил нарочно затворен), пружината е щракнала и го е заключила, а полицаите са взели по погрешка съпротивата на пружината за съпротива на гвоздея и сметнали по такъв начин за безполезни по-нататъшните разследвания.
Следващият въпрос е по какъв начин престъпникът се е спуснал долу. В това отношение останах напълно задоволен oт общатa ни разходка край къщата. Ha oколо метър и половина от въпроснияпрозорец преминава гръмоотвод. Никакъв човек не би могъл да се добере от гръмоотвода до прозореца, да не говорим за влизане през него. Аз обаче забелязах, че капаците на четвъртия етаж са специални или както, парижките дърводелци ги наричат ferrades24, каквито сега се използуват много рядко, но все пак още се виждат по фасадите на старите къщи в Лион и Бордо. Такъв прозорец наподобява обикновена врата (еднокрила, а не двукрила), с тази обаче разлика, че горната му половина има дървена или желязна решетка, за която можеш много удобно да се хванеш. В нашия случай капаците са широки около един метър. Когато ги видяхме от задния двор, те бяха полуотворени — тоест стояха под прав ъгъл спрямо стената. Навярно и полицията е огледала като мене задната страна на къщата, но като е видяла тези ferrades от страни (както сигурно е станало), не е забелязала голямата им широчина или във всеки случай е пропуснала да вземе предвид това обстоятелство. Всъщност, след като се уверили, че от тази част на къщата няма никакъв изход, полицаите естествено са се ограничили с повърхностен преглед на прозорците. На мен обаче ми стана ясно, че ако капакът на разположения над кревата прозорец се разтвори съвсем до стената, той ще се окаже на малко повече от половин метър от гръмоотвода. Стана очевидно също така, че с изключително голяма ловкост и смелост е възможно прехвърлянето от гръмоотвода на прозореца. Като протегне ръка на около осемдесетина сантиметра (при условие, че капакът е отворен докрай), разбойникът ще може да се залови здраво за решетката. Щом пусне след това гръмоотвода и опре здраво крака о стената, той би могъл с достатъчно смелост да се отблъсне от нея, капакът да се затвори и ако си представим, че прозорецът по това време е отворен, да се вмъкне дори и в самата стая.