Иска ми се да имаш специално предвид, че говоря за съвсем необикновена степен на ловкост, необходима за успеха на една такава рискована и трудна проява. Целя преди всичко да ти докажа, че такъв скок е възможен, и второ, а това е главното, да те накарам да схванеш твърде необикновения, почти свръхестествен характер на сръчността, необходима за неговото изпълнение.
Ти без съмнение ще кажеш, като си послужиш с езика на юристите, че „за да спечеля делото“, трябва по скоро да омаловажна, отколкото да настоявам за пълната оценка на необходимата в този случай ловкост. Това може да е практика на закона, но не и практика на разума. Моята крайна цел е само истината. Непосредствената ми задача е да те наведа на съпоставката: от една страна, крайно необикновена ловкост, за която току-що говорих, а от друга, извънредно своеобразният писклив (или рязък) и дрезгав глас, относно националната принадлежност на който не съществуват две еднакви мнения и в чието бръщолевене не е различена нито една членоразделна сричка.
При тези думи в мозъка ми проблесна някаква смътна и полуоформена догадка. Сякаш се намирах пред прага на разгадката, а нямах сили да сторя това — както някои хора понякога са съвсем близо до това да си спомнят нещо и в края на краищата не успяват. Моят приятел продължи разговора.
— Забележи — каза той, — че аз промених целия въпрос; от начина на излизането преминах към този на влизането. Исках да изразя мисълта, че и двете действия са станали по един и същ начин и на едно и също място. Каза се, че чекмеджетата на скрина са били ограбени, макар голяма част от дрехите все още да е останала в тях. Тук изводът е абсурден. Това е проста и глупава догадка и нищо повече. Откъде бихме могли да знаем, че намерените в чекмеджетата вещи не представляват всичко, което те първоначално са съдържали? Мадам Л’Еспане и дъщеря и са водели извънредно самотен живот, не са приемали никого, рядко са излизали и не са се нуждаели от много промени в облеклото. Намерените дрехи бяха поне от добро качество, както и всичко, което бяха могли да притежават тези дами. Ако крадецът е взел нещо, защо не е взел най-хубавите рокли, защо най-сетне не е заграбил всичко? С една дума, защо заради вързоп дрехи се е отказал от четирите хиляди златни франка? Златото е било изоставено. Почти цялата сума, спомената от мосьо Миньо, банкера, е била открита в захвърлените на пода торбички. Иска ми се следователно да изличиш от ума си всички глупави мисли за мотиви, възникнали в полицейските мозъци под влияние на онази част от показанията, в която се говори за доставеното в къщата злато. Съвпадения десеторно по-поразителни от това (доставка на пари и убийство на получателитe три дни след това) стават всеки час пред очите ни, без дори да ги забележим. Съвпаденията изобщо са големи препятствия по пътя на известен род мислители, образовани така, че да не знаят нищо за теорията на вероятностите — теория, на която най-важните отрасли на знанието дължат едни от най-забележителните си открития. Ако златото в нашия случай бе изчезнало, фактът, че са го доставили три дни преди убийството, би означавал нещо повече от едно просто съвпадение. Той щеше да подсили подбудите за престъплението. Но при реалните условия на случая, ако приемем златото за мотив на това престъпление, трябва също да допуснем, че престъпникът е кръгъл идиот, забравяйки златото, а значи — и подбудителния си мотив.