Изидор Мюзе, полицай, даде показания, че го извикали да отиде в къщата някъде към три часа след полунощ и заварил пред входа двадесет-тридесет души, които се мъчели да влязат вътре. Най-сетне разбил вратата, но с щик, а не с лост. Не било много трудно да я отвори, тъй като била двукрила и резето не било спуснато ни долу, ни горе. Виковете продължавали да се чуват, докато насилвали вратата… след това изведнъж секнали. Писъците сякаш били на едно или на няколко лица, намиращи се в предсмъртна агония — високи и проточени, а не кратки и бързи. Свидетелят се изкачил пръв по стълбите. Когато стигнал първата площадка, чул как двама души сърдито и високо се карат — единият с дрезгав, а другият с много по-писклив и твърде странен глас. Доловил отделни думи на първия, който бил французин. Положителен е, че гласът не бил женски. Различил думите «sacre» и «diable». Пискливият глас принадлежал на чужденец. Не можел да каже със сигурност дали е мъж или жена. Не разбрал и какво е казал, но му се сторило, че говори испански. Свидетелят описва стаята и труповете така, както ги описахме вчера и ние.
Анри Дювал, съсед по професия златар, даде показания, че влязъл в къщата с първата група. В общи линии потвърждава показанията на Мюзе. След насилсвеното отваряне вратата отново я затворил, за да задържат натиска на тълпата, която въпреки късния час бързо нараствала. Този свидетел смята, че пискливият глас принадлежи на италианец. Уверен е, че не е французин. Не е сигурен дали гласът е мъжки. Можел дори да е и женски. Италиански не знае. Думите не различил, но от интонацията е убеден, че това е италианец. Познавал мадам Л. и нейната дъщеря. Често разговарял и с двете. Сигурен е, че пискливият глас не е на нито една от починалите.
Оденхаймер, гостилничар. Този свидетел пожела сам да даде показания. Не говори френски и бе разпитан с помощта на преводач. Роден е в Амстердам. Минавал покрай къщата, когато оттам се разнесли писъците. Продължили няколко минути, може би десет. Били проточени и силни, потресаващи, вледеняващи кръвта. И той бил един от онези, които влезли в сградата. Потвърждава предидущите показания във всяко отношение освен в едно. Сигурен е, че пискливият глас е мъжки, и то на французин. Не успял да различи отделните думи. Изговорени били високо и набързо, някак задъхано — очевидно човекът е бил изплашен и разгневен. Гласът бил рязък, да, по скоро рязък, отколкото писклив. Не би могъл да го нарече писклив. Дрезгавият глас непрестанно повтарял «sacre» и «diable», а веднъж казал и «mon Dieu»15.
Жул Миньо, банкер, от фирмата «Миньо и синове» на улица Делорен. Миньо-баща. Мадам Л’Еспане имала малък капитал. Открила си била сметка в неговата банкова къща през пролетта на … година (т. е. преди осем години). Често внасяла дребни суми. Чекове не подписвала за нищо, но само три дни преди смъртта си изтеглила лично 4000 франка. Сумата и била изплатена в злато и парите изпратени вкъщи по чиновник от банката.
Адолф Льо Бон, чиновник в банковата къща «Миньо и синове», даде показания, че във въпросния ден придружил по обед мадам Л’Еспане до дома и като носел четирите хиляди франка в две торбички. Вратата се отворила, появила се мадмоазел Л. и поела от ръцете му едната торбичка, докато старата госпожа взела другата. Той се поклонил и си отишъл. Тогава не забелязал никого по улицата. А тя била странична и много уединена.
Уилям Бърд, шивач, даде показания, че проникнал в къщата заедно с групата. Англичанин. Живее вече две години в Париж. Един от първите, които се изкачили по стълбите. Чул спорещите гласове. Прегракналият глас принадлежал на французин. Схванал няколко думи, но не може да си ги спомни сега всичките. Чул ясно «sacre» и «mon Dieu». Тези думи били придружени от някакъв шум, дращене и тътрене на крака, сякаш се биели няколко души. Пискливият глас кънтял твърде високо, много по-високо от прегракналия. Сигурен е, че не е англичанин. Изглеждал му повече немец. Може дори да е жена. Самият той не знае немски.
Четирима от гореспоменатите свидетели дадоха при повторния разпит показания, че вратата на спалнята, където намерили трупа на мадмоазел Л., била заключена отвътре, когато групата пристигнала до нея. Царяла мъртва тишина, не се чувал ни стон, ни шум. След разбиването на вратата там вече нямало никого. Плъзгащите се прозорци както на задната, така и на предната стая били спуснати и здраво залостени от вътрешната страна. Вратата между двете стаи била затворена, но не и заключена. Вратата обаче, която водела от предната стая към коридора, била заключена и ключът стърчал отвътре. Малката стая на четвъртия етаж в предната част на къщата и в началото на коридора стояла с открехната врата. Тя била претъпкана със стари легла, сандъци и други, вехтории. Отместили ги внимателно и претърсили всичко наоколо. Не останал и сантиметър от къщата, който да не бил огледан най-старателно. Прочистили нагоре-надолу комините с коминочистки. Къщата е триетажна, с тавански помещения (mansardes). Много добре закована с гвоздеи, капандурата на покрива, както изглежда, не била отваряна от години. Продължителността на времето между каращите се гласове и насилственото отваряне на вратата на стаята бе посочено по най-различен начин от свидетелите. Според едни тя била три минути, а според други — пет. Отварянето на вратата струвало много усилия.