Дюпен изглеждаше крайно заинтересуван от развоя на следствието — поне съдех така от поведението му, защото не правете никакви коментари. Едва след съобщението за затварянето на Льо Бон пожела да узнае мнението ми за двете убийства.
Можех само да се съглася с цял Париж и да ги сметна за неразрешима загадка. Не виждах ни най-малката възможност да попадна на следите на убиеца.
— Не трябва да съдим по следствието — каза Дюпен; — та то е истинска подигравка! Прехвалената проницателност на парижката полиция е фикция. В действията и няма никаква система, ако не се смята системата, подсказана от фактите. Полицията организира истински парад от мерки, които често пъти са толкова неподходящи за дадения случай, че неволно си спомняш мосьо Журден17, който извикал да му подадат неговия robe-dechambre pour mieux entendre la musique18. Постигнатите от полицията резултати понякога са удивителни, но повечето пъти се дължат просто на усърдие и трудолюбие. Когато тези качества се окажат излишни, плановете и се провалят. Видок19 например беше предвидлив и упорит човек. Не притежаваше обаче научно мислене, бързината при издирванията винаги го принуждаваше да греши. Видок поднасяше предмета твърде близо до очите си и той изопачаваше външния си вид. Вероятно забелязваше необикновено ясно едно-две неща, но при това неизбежно губеше цялостния поглед към въпроса. Така се случва, когато много се умува. Истината не винаги се намира на дъното на кладенеца. Всъщност аз съм убеден, че при по-важните въпроси тя се намира неизменно на самата повърхност. Ние я търсим в дебрите на долините, а не по планинските върхове, където се намира тя. Характерът и причината на подобни грешки се изразяват много добре при наблюдение на небесните тела. Хвърлете бърз поглед към някоя звезда, но я погледнете косо, като обърнете към нея крайчетата на ретината (които са по-чувствителни към слабите светлинни дразнения, отколкото вътрешните); ще видите отчетливо звездата и ще прецените най-добре нейния блясък, който потъмнява постепенно с насочване на погледа ви право към нея. В последния случай върху окото действително ще попаднат много лъчи, но затова пък възприемчивостта е много по-изтънчена при първия. Прекомерната дълбочина обърква и отслабва мисълта; твърде настойчивият, твърде съсредоточеният или твърде пряк поглед може да изгуби дори Венера на небосвода.
Колкото до убийствата, нека първо ги разследваме сами, преди да сме си съставили мнение за тях. Едно такова разследване ще ни поразвлече (помислих си, че това „поразвличане“; е твърде странно, но не казах нищо), а освен това Льо Бон някога ми направи услуга, за която още съм му благодарен. Ще отидем да огледаме помещенията със собствените си очи. Познавам полицейския префект Г. и няма да имам трудности при получаване на необходимото разрешение.
Получихме разрешението и се отправихме незабавно към улица Морг. Това е една от онези жалки пресечки, които свързват улица Ришельо с улица Сен Рок. Стигнахме там късно следобед, понеже този квартал се намира на много голямо разстояние от нашия. Лесно намерихме къщата, тъй като на отсрещния тротоар все още се трупаха хора и гледаха с любопитство нагоре към прозорците със затворени капаци. Това беше обикновена парижка, къща, от едната страна на чийто вход имаше стъклена портиерска будка с подвижно прозорче, или loge de concierge20. Продължихме нагоре пo улицата, завихме no една пресечка, после по друга и се озовахме откъм задната страна на къщата. През цялото време Дюпен оглеждаше внимателно и подробно всичко наоколо, както и самата къща, а аз просто недоумявах.
Върнахме се обратно, спряхме пред къщата, позвънихме, показахме документите си и дежурните полицаи ни пуснаха да влезем. Изкачихме се по стълбите до спалнята, където бе намерен трупът на мадмоазел Л’Еспане и където продължаваха да лежат двете покойници. Всичко бе оставено непокътнато и стаята тънеше в безпорядък. Аз не видях нищо повече от описаното в „Gazette des Tribunaux“. Дюпен огледа всичко внимателно, без да пропусне дори труповете на жертвите. После обиколихме останалите стаи и слязохме, в двора, придружавани навсякъде от полицай. Огледът продължи до тъмно, когато най-сетне си тръгнахме. По пътя за вкъщи моят спътник се отби за момент до редакцията на един от ежедневниците.
Вече споменах за разнообразните своенравия на моя приятел и как jeles menageais21 (в английски език няма равностоен на този израз). Сега той не беше в настроение да разговаря по въпроса за убийството и отложи това за следния ден по обяд, когато неочаквано ме запита дали не съм забелязал нещо особено в тази варварска сцена.
17
Журден — герой от комедията на Молиер „Буржоата благородник“ (1670), където Журден си облича халат, за да слуша по добре музика.