Дъглас Кенеди
Убийствен бизнес
На баща ми Томас Дж. Кенеди-младши и на брат ми Роджър.
„Истинският път върви по въже, което не е опънато нависоко, а едва над земята. Изглежда сякаш е предназначено да препъне някого, а не да вървиш по него.
Отвъд определена точка няма връщане. Тази точка трябва да бъде достигната.“
Част първа
1.
Днес бизнесът вървеше добре. Въртях се, набирах телефони, придумвах, приключих.
До седем вечерта — преди да приключа за деня — последвах съвета, който ми даде един от първите ми шефове, и изброих най-важните неща, свършени през последните десет часа. Ето какви бяха най-съществените от тях. Първо — заковах разпространение на двойна страница с Мулти Майкро; второ — най-накрая успях да си уредя среща с шефа на маркетинга от Айкън. И трето — Айвън Долински — главният ми външен продавач за Трите щата1 — ми се обади от Стамфърд много развълнуван и каза, че GBS са на път да се обвържат с многостранично приложение… сделка, която от седмици го притискам да приключи.
Както казах, нелоша работа за деня — работа, която ми дава възможност да достигна априлската си квота цели девет седмици преди плана. Разбира се, в работата тук съществуват променливи величини. Дали Ед Фишър — шефът Господ на маркетинга в Айкън — най-накрая ще купи работата ми и ще започне да ми подхвърля сериозен бизнес? Дали Айвън наистина ще успее да приключи тази продажба с GBS — или това ще се превърне в още една от неговите поредни хвалби (вече има три такива зад гърба си и това започва да ме тревожи). И макар че говорих с Адтел за първостепенна позиция при разпространение на техния нов Sat Pad DL бележник, аз бях малко разочарован, когато шефът на техните медийни продажби, Джо Доулинг, пусна зелена светлина само за един-единствен брой. Особено след като по-голямата част от телефонния ни разговор се състоеше в това, че аз пусках стръв, инициативи, подсладители — всичко, за да го накарам да се съгласи за повече пространство.
— Джо, обажда се Нед Алън.
— Кофти момент, Нед — отговори той с грубия си канарски вой. — Тъкмо тръгвах към вратата.
— Тогава ще свърша набързо.
— Казвам ти, трябва да бягам…
— Джо, знаеш, че при деветдесет и пет бона за двойна страница ние все още сме с трийсет процента по-евтини от конкуренцията…
— Даа, да, да. Но техният тираж е с трийсет и пет процента по-висок от вашия.
— Само ако вярваш на данните им. Видя ли статистиката на АВС миналия месец? Нашият тираж се е вдигнал със седем процента за третия месец в поредица…
— Те все още имат милион и двеста хиляди срещу вашите седемстотин и осемдесет, което, според мен, е значителна разлика в тиража.
— Виж какво, Джо, знаеш не по-зле от мен — когато стане дума за маркетингова ниша — подобни цифри не означават nada2. Имам предвид, какво като имат милион и двеста! За висококачествен продукт като Sat Pad DL ти трябва от средно до високо място на пазара, каквото ние можем да ти предложим. Ти просто тръгни само с тях и ще се прицелиш в най-ниската основа на сделката. Добре, добре, знам, че имат добра статистика — но и китайците я имат. Един милиард души. Твърде зле е обаче, че само хиляда от тях могат да си позволят да си купят нещо повече от кофа ориз. И тук е същата ситуация.
Джо Доулинг въздъхна шумно и изпъшка:
— Нед, и миналия месец ми пееше тази песен…
— А миналия месец ти не захапа. Но сега ние наистина правим бизнес. Двойно разпространение. Страхотно начало за нашите взаимоотношения.
— Колко пъти трябва да ти казвам — това не са взаимоотношения… това е еднократно.
— Знам, знам — но всички взаимоотношения започват с нещо еднократно. След като веднъж я уговориш да си легнете, знаеш, че следващото нещо е любовта и женитбата. И когато видиш резултатите от края на счетоводството ни…
— Тогава може би ще има още една еднократна сделка. Но не се обвързвам с нищо повече…
— Даже с оферта за двадесет и пет процента отстъпка и гарантирано предно място за цялото пролетно тримесечие?
— За това вече сме говорили. Твоят човек Айвън ми предложи същата сделка миналата седмица.
— Айвън ти е предложил двадесет процента. Но като негов шеф аз мога…
— Какво? Да ми примамиш задника с пет процента подсладител? Друг път!
— Сметни си го, Джо. Говорим за почти двадесет и два бона, които ще спестите в първокласно медийно пространство…