— О, Христе, Нед. Защо…?
Но после спря и видя онова, което може да забележи само най-близкият ти съюзник — неподправен страх.
— Какво е станало?
— Моля те — казах аз. — Позволи ме да те изпратя до летището.
Тя се поколеба за част от секундата, но после ми кимна бързо.
Когато колата потегли, забелязах, че стъклената преграда между шофьора и задната седалка е спусната. Сякаш прочела мислите ми, тя помоли шофьора да ни остави насаме.
Моторчето забръмча и стъклената преграда си отиде на мястото. Когато се затвори, тя ме погледна.
— Е… — попита.
— Е… — повторих аз.
И започнах да разказвам. Превеждах я стъпка по стъпка през всичко, което се случи, след като Джери ме прибра при себе си. Не й спестих подробностите. Въпреки че не каза нищо, тя изглеждаше направо смаяна. Особено когато й разказах подробно за събитията в Олд Гринич в началото, на седмицата и й обясних как сега Джери е моят тъмничар.
Тя не ме прекъсна нито веднъж — макар да знаех какво си мисли: и аз ще работя с тези хора!
Когато най-накрая свърших, настъпи продължително мълчание. Посегнах към ръката й. Очаквах да я дръпне или да ме отблъсне. Но тя взе ръката ми. И за момент я стисна. Силно.
4.
Тя ми предложи пари. Предложи ми самолетен билет в посока, която сам си избера. Каза ми, че трябва да изчезна — да избягам в Огромната Американска Пустош, да си създам нова самоличност и да се надявам, че изчезването ми ще убеди Джери, че възнамерявам да си мълча. Можех дори да му оставя бележка, изразявайки позицията си: ти ме остави на мира и аз ще те оставя на мира.
— Той не работи по този начин — обясних й аз. — Или си в неговия отбор, или си враг. А всички врагове трябва да бъдат унищожени. Казвам ти, ако напусна града, той само за миг ще ме впише в списъка на ФБР за Най-Издирвани Престъпници.
— Тогава трябва да отидеш в полицията.
— И какво да направя там? Да се появя с някаква сбъркана конспиративна теория. Историята, която ще им разкажа, ще звучи толкова объркано, че те ще ме пъхнат в изолатора в лудницата — а после ще ме обвинят в предумишлено убийство, след като Джери уреди да им подшушнат това. Ченгетата просто ще трябва да извикат мениджъра на ресторанта да ме идентифицира. И след като получат изявление от един от двестате свидетели, които са присъствали на скандала ми с Питърсън, всичко ще си дойде на мястото. И аз ще излежавам доживотна присъда в Бриджпорт — или в затвора в Кънектикът с максимална сигурност, който и да е той, по дяволите.
— Не мога да повярвам, че положението е толкова отчайващо.
— Повярвай ми, напълно отчайващо е.
Тя притисна длани към очите си.
— Ти, идиот такъв! Глупав идиот. Как, защо прие работата? Особено след като си усетил, че вони толкова лошо?
— Нямах пари. Нямах жилище. Нямах перспективи. А това беше Джак Балантайн. Направи си сметката.
Тя дръпна ръце от лицето си.
— Обвиняваш ли ме? — попита ме тихо.
— Не, разбира се.
— Аз се обвинявам.
— Недей.
— Държах се непростимо.
— Ти беше наранена.
— Да, и исках да те накажа за това. И, о, Христе, нима бях си мислила…
— Аз постъпих зле, не ти.
— Аз не ти дадох избор.
— Паникьосах се и реших, че това е единствената ми възможност. А след като веднъж се паникьосаш, преставаш да преценяваш ситуацията правилно.
Стигнахме на летище Кенеди и подкарахме към рампата на терминала на Американ еърлайнс. Шофьорът отвори багажника и остави чантата на Лизи на бордюра.
— Не знам как да ти помогна — промълви тя.
— Мога ли поне да ти се обаждам?
— Предполагам — кимна тя. После излезе от колата, грабна си чантата и хукна към терминала. Не се обърна назад.
Колата ме върна в града. Когато приближихме до Сохо, помолих шофьора да ме остави на Бродуей и Спринг. Едва беше минало седем. Намерих телефон. Обадих се в Куинс.
— Извинявай за ранния час, Фил.
— Няма проблеми, шефе. Гласът ти все още звучи така, сякаш са ти опрели пистолет в главата.
— Повярвай ми, така си е. Откри ли нещо за този тип Симеоне?
— Да. Управлява няколко големи завода за обработка на храни в Джорджия, Южна Каролина и Алабама. Но има и бизнес оттатък границата.