— Какъв бизнес?
— Фабрика за кетчуп в Мексико Сити, две работилници в Богота и Меделин…
— Меделин? — възкликнах аз. — Това не е ли световната столица на кокаина?
— Прочел си си урока по география, шефе. Както и да е, никой от хората, с които разговарях, не спомена, че той по някакъв начин е свързан с бизнеса с белия прах. Но няма съмнение, че познава хората там, които играят тази игра. Въртиш ли бизнес с този тип?
— Просто транспортирам част от сухото му до една офшорна банка.
— Приятна работа — подметна той язвително.
— Нямам избор.
— Здравата си загазил.
— Искам направо да или не, Фил. Според теб мислиш ли, че парите, които пренасям, може да са от Южната страна на границата?
— Според мен абсолютно, мамка му. Имам предвид, че бизнесът с белия прах се върти само с пари в брой. И парите трябва да се депозират някъде, capeesh49?
Затаих дъх.
— Благодаря за мнението.
— Шефе, измъкни се от това.
— Бих искал да мога.
Върнах се в мансардата и седнах на леглото си. Заспах за секунди. А когато се събудих отново, беше късно следобед и телефонът звънеше.
— Къде се губиш, по дяволите? — сопна ми се Джери, когато най-накрая успях да вдигна слушалката. — Аз все още съм в Ел Ей, но трябва да съм ти звънил поне шест пъти в офиса и на клетъчния телефон.
— Прекарах лоша нощ. Не можах да заспя. Така че сега наваксвам.
— Ти трябва да работиш за нас, забрави ли? Което означава да бъдеш в офиса през работното време…
— О, за Бога. Джери — куриерите нямат работно време.
— Щом казвам, че те искам там…
— Да, да, сър.
— Утре заминаваш за Далас.
— Страхотно.
— Още една среща на летището. Ще се срещнеш с представител на клиент на фонда на име Чък Батърсби. И после заминаваш направо за Насау през Маями. Ще уредя да ти донесат билетите в мансардата.
— Добре — изломотих глухо.
— Мистър Балантайн каза, че прекарал чудесно с жена ти снощи. Вечеряли са заедно. Съжалявам: с бившата ти жена. Абсолютна чаровница, така я нарече той. Умна, красива, адски забавни — Алън сигурно се е прецакал царски, за да я загуби. Точните му думи, Нед.
Процедих през зъби:
— Има ли смисъл във всичко това, Джери?
— Никакъв. Макар че би трябвало да знаеш, че сме ангажирали Мосман & Кийтинг да се занимават с PR на мистър Балантайн. И аз лично изисках Лизи да поеме сделката.
Не ми се щеше той да разбере, че вчера съм се срещал с Лизи — или че вече знам тези факти. Така че избъбрих:
— Ти си много умно момче, Джери. Първо мен, сега Лизи.
— Това се нарича всичко да си остане в семейството, Нед. А ти знаеш колко ценим семейството в нашия бизнес — и как се грижим един за друг. Като стана дума, разбирам, че портретът ти е по вестниците; дават го и по телевизията.
— Какво? — успях да възкликна.
— Всъщност не е точно портрет. Някаква скица. Както и да е, трябва да бягам. Приятно прекарване в Далас.
Щом той затвори, аз грабнах дистанционното управление на телевизора и превключих на Ню Йорк едно. Трябваше да почакам десет минути до новините. Историята на Питърсън беше трета по ред. Говорителят разказа за интригуващата смърт на Тед Питърсън — компютърния администратор от GBS, убит в четвъртък вечерта, след като бил ударен от влака Метро Норт, пътуващ на север, на прелеза в Олд Гринич, Кънектикът. От мястото на събитието в Олд Гринич репортерката на Ню Йорк едно_ Мери Шипли. Мери…_
Камерата прескочи при Мери Шипли. Все още навъсена и сериозна. Все още застанала пред този прелез в Олд Гринич — само от вида им пулсът ми се ускори поне двойно.
— Фред… — откликна Мери Шипли. — Мистерията около смъртта на компютърния администратор Тед Питърсън се задълбочава с всеки изминал ден. Сега щатската полиция твърди, че според доклада на съдебния следовател мистър Питърсън е бил жестоко натровен, когато е паднал под влака Метро Норт за Ню Хейвън в четвъртък. Според офиса на съдебния следовател в Стамфърд съдържанието на алкохол в кръвта на мистър Питърсън е било четири и половина промила — почти десет пъти над законното ограничение. Разбира се, все още не е ясно дали мистър Питърсън е шофирал в часа на смъртта си. По-рано същата вечер е бил видян как излиза от хотел Хайт Риджънси с този мъж…