Камерата показа полицейска скица на около тридесетгодишен мъж с уморени очи, отсечени устни и обичайния намусен израз на лицето Издирван убиец. Под шията бяха скицирани вратовръзка и сако. Бях виждал и по-добри подобия на себе си — но бях облекчен, че не прилича много на мен.
— … когото полицията желае да разпита. Той е бял мъж между тридесет и тридесет и пет, със сламеноруса коса, висок около шест фута, с нормално телосложение и е облечен с костюм. Същият човек вероятно е забелязан от кондуктора на Метро Норт по посока Гранд сентръл. Той се е качил на влака в Олд Гринич около час след убийството на Питърсън. Щатската полиция на Кънектикът предполага, че това е същият човек, който е бил видян от машиниста върху релсите непосредствено преди инцидента.
Камерата се върна на Мери Шипли.
— Репортаж за Ню Йорк едно…
Изключих телевизора. И си помислих: щом изляза от мансардата, рискувам да бъда арестуван. Полицейската скица ще излезе в днешния следобеден брой на Поуст. Ще бъде показана и в На живо в пет, новини от свидетели и по всички други местни телевизионни новинарски програми. И макар че от полицейския портрет можеше да се желае още доста, някой някъде щеше да забележи приликата.
Проверих телефонния си секретар в офиса. Получих следното съобщение:
„Здрасти, Лизи е — обаждам ти се от тридесет и три хиляди фута височина. Съжалявам, че напоследък не отговарях на обажданията ти — но наистина имам нужда от пространство. Както и да е, сериозно си мисля, че е време да приключим с всичко — така че ако искаш да ми се обадиш, можеш да ме намериш в офиса в Ел Ей днес след един следобед, тихоокеанско време.“
Най-напред съобщението ме обърка. После изведнъж разбрах. Тя ме прикриваше — правеше така, че да не се разбере за вчерашната ни среща, за всеки случай, ако Джери прослуша телефонния ми секретар или ако е наредил да ме подслушват (две твърде вероятни възможности при неговата нужда да контролира всичко и всекиго). И страхувайки се, че той вероятно записва разговорите от телефона в мансардата (а тъй като не исках и да рискувам да кажа нещо поверително по клетъчния телефон), аз нямах друг избор, освен да използвам монетен автомат. Но преди да се осмеля да изляза, си сложих чифт тъмни очила и бейзболна шапка — за всеки случай, ако някой погледне в Поуст точно когато минавам покрай него.
Поех на запад и спрях в корейската бакалия, за да разваля пет долара на монети. После намерих телефонна будка в тихия край на Кинг стрийт, набрах номера на Лизи в Ел Ей и пуснах три долара и седемдесет и пет цента на четвъртинки. След като ме накара да чакам около шейсет секунди, секретарката й ме свърза.
— Можеш ли да ми се обадиш обратно? — попитах аз. — Разполагам само с две минути.
— Това ще отнеме само няколко секунди. Кога си пак в Насау?
— Утре.
— Ще правиш нов депозит?
— Разбира се.
— Добре, докато си в банката, наистина мисля, че ще трябва да откриеш сметка на името на Джери Шуберт.
— Сериозно ли говориш?
— Много. И имаме само деветдесет секунди. Така че поне веднъж в живота си млъкни и ме изслушай.
И аз заслушах. После, след деветдесет секунди, Лизи затвори, а аз се върнах в мансардата да потърся паспорта на Джери.
Намерих го лесно — той го държеше в едно незаключено чекмедже на бюрото си. Прелистих го. Имаше скорошни входни печати за Колумбия, Еквадор, Бразилия, Каймановите острови и Люксембург… но не и за Бахамите. Проучих подписа му на вътрешната страница. Очаквах Джери да има екстравагантен, смел автограф, но той се оказа стегната, издължена драскулка. След около двайсет опита върху празен лист хартия (който после накъсах на парченца и пуснах в тоалетната чиния) можах да надраскам приемливо подобие на подписа му върху двата формуляра, които се изискваха за откриване на сметка в Бахамската търговска банка. После попълних останалата част от молбата, използвайки паспорта му, за да впиша най-различни подробности като датата и мястото на раждането му. Заградих отговора Не в ъгълчето на формуляра — срещу въпроса дали подаващият молба иска да му бъде изпратено банково извлечение на домашния адрес.
Следващия следобед представих тези формуляри на Оливър Макгуайър.
— Значи вашият приятел, мистър Шуберт, иска да си отвори сметка при нас? — повдигна вежди Макгуайър.
— Е, между нас да си остане — казах аз, подхвърляйки паспорта на Джери върху бюрото на Макгуайър. — Той всъщност ми е шеф. Фондът е негова рожба — и той иска сигурен офшорен дом за своята двадесетпроцентова комисиона от всички депозити.