Умът ми започна да препуска. Накрая я попитах:
— Хората на Джери не са намерили онова, което са търсили, нали?
— Така изглежда. Което означава, че мисис Питърсън е скрила уликата, която търсят някъде другаде. Или може би…
Бинго!
— Самият Питърсън го е скрил на сигурно място — вметнах аз, завършвайки изречението й.
— Сигурно и офшорно, може би? — попита тя.
— Може би, разбира се — съгласих се аз.
Изтичах до най-близкия вестникарски щанд и си купих Ню Йорк таймс. После хукнах към самолета. Два часа по-късно влязох в Бахамската търговска банка.
— Знаете ли, наистина станахте най-добрият ни клиент — посрещна ме мистър Макгуайър, хвърляйки поглед към куфарчето, което оставих върху бюрото ми.
— Какво да кажа? Бизнесът е много задоволителен.
— Четири милиона и двеста хиляди долара депозити само за две седмици е повече от задоволително. Особено ако, също като мистър Шуберт, и вие получавате двайсет процента комисиона.
— Да, той вече трябва да е събрал близо милионче в сметката си.
— Завиждате ли?
— Той си ги заслужава — изрекох хладно.
— Сигурен съм, че е така — кимна мистър Макгуайър и сбърчи чело. — Е, колко ми носите днес?
— Сто четиридесет и една хиляди.
— Скромно по вашите стандарти.
Да, добре — въпросният инвеститор (Бил Пърл — голям търговец на части втора употреба в Денвър) вероятно е най-дребният ни бизнесмен.
Парите бяха предадени на Мюриъл, за да ги преброи. А аз подхвърлих Ню Йорк таймс върху бюрото на Макгуайър.
— Обърнете на част втора, страница пет — насочих го аз.
— Имате предвид историята за второто нахлуване в къщата на мистър Питърсън? Ужасна работа, нали? Какво, по дяволите, мислите, че търсят?
— Вие не знаете ли?
— Че защо трябва да знам?
— Защото вие сте бил неговият офшорен банкер. И защото той е имал при вас не само сметка, но и сейф.
— Вие не знаете това.
— Не, но бих заложил голяма сума, че той съществува. Ако имах някакви пари, разбира се…
— Мистър Алън, знаете, че ако такъв сейф съществуваше, аз не можех да ви кажа за него.
— Но бихте могъл да разкриете тайната на вдовицата на мистър Питърсън, нали?
— Ако може да ми представи необходимата документация, да, бих могъл.
— Значи сейфът наистина съществува.
Той въздъхна, после ме погледна, преструвайки се на сърдит.
— Напомнете ми никога да не играя покер с вас, мистър Алън.
— Какви документи ще й бъдат необходими?
— Брачното им свидетелство, смъртния му акт, завещанието и изявление, показващо, че е оставил всичките си финансови авоари на жена си.
— Това ли е всичко?
— Да… но ще ви бъдем благодарни ако, за ваше удобство, ни върнете печата и депозитната книжка, които откраднахте от нас.
— Дайте ми още няколко дни — помолих го аз.
— Имате късмет, че сте такъв добър клиент.
Тази вечер изпуснах връзката си в Маями, така че трябваше да прекарам нощта в един хотел на летището. Набрах номера в офиса си и проверих за съобщения. Имаше само едно.
— Тук е детектив Флин от полицията в Гринич. Възможно ли е да ми се обадите колкото можете по-скоро — или в управлението, или у дома. Номерата ми са…
Погледнах си часовника. Беше девет и петнайсет. Набрах домашния номер на детектива.
— Хей, благодаря за обаждането, мистър Алън. В Ню Йорк ли сте?
— Маями.
— Кога се връщате в града, сър?
— Най-рано след седмица — излъгах.
— Не можете ли да се върнете по-рано?
— Не, освен ако не искам да си изгубя работата.
— Е, ще бъда откровен с вас — трябва да ви видим.
— Защо?
— Искаме да вземете участие в разпознаване.
— Разпознаване? — повторих аз и думата заседна на гърлото ми. — Но аз мислех, че сте ме елиминирали от…
— Бяхме. После успяхме да се доберем до няколко снимки, направени на приема на СОФТУС. Изглежда, че там е имало фотограф, нает от СОФТУС, който е бродел из залата и е снимал всички гости, а снимките, както разбирам, са щели да бъдат използвани в тяхното списание. Оказва се, че има няколко снимки от дискусията ви с мистър Питърсън. Те, трябва да се каже, са леко замъглени. Все пак днес сутринта ние показахме всичките снимки от приема на мистър Майкъл Олгър — оберкелнерът от Хайт Риджънси — с надеждата, че той може да открие човека, който е излязъл от ресторанта заедно с Питърсън. И сега трябва да ви информирам, мистър Алън, че той посочи вашата снимка и каза, че може би именно вие сте човекът.