За един кратък, ужасяващ момент помислих, че съм изгубил експлоръра. Но после го видях как завива надясно в една странична уличка. Минах, без да спирам покрай един стоп и успях да го настигна, докато той се спускаше по една тиха уличка, наречена Парк авеню. После пресече тясно авеню и влезе в паркинга зад банката. Спрях точно когато Мег Питърсън излизаше от колата си. Тя изглеждаше преуморена, сякаш не беше спала много дълго. Спрях с изсвирване на гуми и изскочих от колата си.
— Мисис Питърсън? — извиках аз.
Тя се обърна и ме погледна с презрение.
— Ако сте от пресата, не искам да ви виждам — сърдито изсъска тя.
Приближих до нея, вдигнал и двете си ръце, опитвайки се да постигна примирие.
— Повярвайте ми, мисис Питърсън — не съм от пресата.
— Да, така ми каза и онова копеле от Поуст.
— Срещали сме се и преди.
— Никога в живота си не съм ви виждала.
— Миналия декември в алеята пред къщата ви, спомняте ли си? Аз съм Нед Алън. Работех за едно списание, наречено „Компютърен свят“, и вие ме намерихте заспал зад волана на колата си…
— Да, да спомням си. Тед каза, че сте го преследвали заради някакво рекламно приложение… и че той решил да ви помогне, когато се оказало, че работата ви зависи от тази сделка.
— Точно така. Съпругът ви наистина постъпи страхотно като…
— Глупости! Тед никога не е правил нищо свястно. Това беше против религиозните му убеждения. Сега бихте ли ме извинили…
— Наистина трябва да поговоря с вас.
— А пък аз не искам да говоря с вас. През последните две седмици постоянно говоря с някого — с ченгетата, с пресата, с адвокатите и най-вече с моите много объркани и разстроени деца. Така че наистина ми е писнало, до гуша ми е дошло от приказки…
Тя се облегна о паркираната кола и се опита да потисне риданието си.
— Мисис Питърсън, моля ви…
Сгреших, като сложих успокояваща ръка на рамото й.
— Не ме докосвайте…
— Съжалявам. Не исках…
— Изчезвайте от тук или ще повикам ченгетата.
— Мисис Питърсън, просто ме изслушайте.
— Изчезвайте!
Няколко минувачи в паркинга спряха и ни погледнаха. Имах един последен коз на тази среща. Трябваше да рискувам.
— Знам кой уби съпруга ви — изрекох почти шепнешком.
Най-напред тя не осъзна думите ми.
— Вие… какво?
Продължих да говоря тихо.
— Знам кой уби съпруга ви.
Тя ме огледа внимателно и с абсолютно недоверие.
— И откъде знаете това? — попита.
— Бях там.
Тя заби поглед в земята.
— Слушайте — продължих аз, — може ли да ви почерпя едно кафе?
— Вървете си — помоли тихо тя, — не искам да знам…
— Ще ви отнема само десет минути, не повече.
— Откъде да знам…?
— Какво?
— Че не сте един от тях.
— Кои са те?
— Хората, които преровиха къщата ми. Два пъти.
— Защото… аз работя за тях. И защото те се опитват да ме натопят за убийството на мъжа ви.
Тя сви рамене.
Аз настоях.
— Десет минути — само за това ви моля. Вие изберете мястото.
Тя се огледа и аз забелязах колко отчаяно се опитва да вземе решение.
— Сега отивам до банката — рече тя и започна да се отдалечава от мен. След като направи няколко крачки обаче, се обърна и каза: — До пожарната на Саунд бийч има кафене. Бъдете там след пет минути.
Слава Богу, кафенето беше празно. Седнах в най-задното сепаре. Десетте минути минаха. Аз си помислих — ще се появи с ченгетата.
Но пет минути по-късно, тя влезе. Сама.
— В банката имаше големи опашки… — извини се тя и седна.
— Наистина съм ви благодарен…
— Господине, не знам кой, по дяволите, сте вие и след всичко, което ми се струпа на главата, определено не вярвам на никого на тази планета, с изключение на двете си депа. Така че давайте направо. Веднага.
Аз започнах да говоря. Стъпка по стъпка аз я преведох през цялата история. Не й спестих никакви подробности. Кризата около рекламното приложение за „Компютърен свят“. Как Тед се паникьоса, когато изиграх картата с Гранд Кайман — но как стана отмъстителен, когато разбра, че всичко, което имам срещу него, е един потулен случай за опит за изнасилване. (Лицето й видимо се стегна, когато й разказах подробно за инцидента с Джоан Гластън.) Обясних как той ми е провалил работата в Компютър Америка. Как подтикна Айвън към самоубийство. Как потънах до дъното и бях спасен от един мой стар приятел, Джери Шуберт, който пък работеше за Джак Балантайн, за когото случайно работеше и нейният съпруг.