Тя ме прекъсна.
— Джак Балантайн? — прошепна тя. — Онзи Джак Балантайн?
Разказах й подробно за мошеничеството с фонд „Екскалибър“. Как съм открил, че е фалшив. Как е бил използван за някаква сложна, незаконна измама, свързана със значителни количества съмнителни пари. Как Тед по някакъв начин е бил включен в тази схема и как Джери е инсценирал скарването ни на приема на СОФТУС, последван от тъй наречената помирителна вечеря в Хайт Риджънси, след която…
Главата й остана наведена докато описвах как е станало убийството. Не каза нищо, когато й обясних как Джери ме е натопил като виновник и ме е заплашил, че ще ме предаде, ако не стана куриер. И как, докато съм пренасял тези много съмнителни пари до една офшорна бахамска банка, съм открил, че именно Тед Питърсън си е открил сметка там. Че има и сейф в трезора на същата банка. Обясних, че съм сигурен, че в този сейф се намират нещата, заради които главорезите са преобърнали къщата й с главата надолу. Че след четиридесет и шест часа трябва да взема участие в разпознаване в полицейското управление в Олд Гринич и че със сигурност ще бъда прибран на топло, ако не…
— Ако не какво? — прекъсна ме тя.
— Ако не видя какво има в сейфа.
— И имате нужда от мен, за да получите достъп до сейфа.
— Абсолютно. В банката изискват само брачното ви свидетелство, завещанието на Тед, смъртния му акт и паспорта ви, разбира се… Вие нали имате паспорт…?
Тя ме прекъсна.
— Вие да не сте се побъркал?
— Знам, че всичко това звучи…
— Очаквате да захвърля всичко и да се кача на самолета с вас? С вас — а може би именно вие сте човекът, който е блъснал онзи мой шибан съпруг под влака. Вие — който може би сте един от чаровниците, които преровиха къщата ми по време на погребението на мъжа ми, а после се върнаха и го направиха още веднъж. Вие — та вие вероятно ще ме ударите по главата още в мига, в който се кача в шибаната ви кола…
Тя говореше опасно високо.
— Мисис Питърсън, моля ви…
— Аз изчезвам от тук…
— Просто ме чуйте…
— Чух достатъчно.
— Вие сте затънала в дългове, нали?
— Какво?
— Оставил ви е дългове. Сериозни дългове, нали?
— Това не е ваша…
— Добре, вярно, вземам си бележка. Но трябва да знаете следното: в Бахамската търговска банка съществува сметка на името на съпруга ви. Не знам на каква сума възлиза — но мисля, че е значителна. И ако желаете да ме послушате само още две минути, ще ви обясня как е възможно да наследите около милион долара.
Последва много дълга пауза.
— Две минути — отсече тя.
Моето обяснение продължи около пет минути, но тя не ме прекъсна. Когато приключих, тя ме попита:
— Имате ли телефонния номер на тази банка?
Извадих тефтерче и го написах.
Тя бръкна в чантата си и извади клетъчен телефон. Видях я как натиска нула и иска да се свърже с Международна информация.
— Насау, Бахамите — каза тя в телефона. — Трябва ми номерът на Бахамската търговска банка… Имате ли го? Почакайте…
Тя дръпна тефтерчето към себе си, погледна номера, който бях написал, и после докосна с пръст всяка цифра, докато операторката потвърждаваше тяхната автентичност.
Когато затвори, ме погледна отново.
— Добре, наистина съществува Бахамска търговска банка. Сега, как се казва мениджърът?
— Оливър Макгуайър. Но ако искате да му се обадите, не използвайте клетъчния си телефон. Някой може да подслушва…
— Просто ще трябва да поемете този риск, ясно ли е? — И тя започна да набира.
— Бих искала да говоря с мистър Макгуайър, моля… Кажете му, че се обажда вдовицата на Тед Питърсън… и че Нед Алън ми е предложил да му се обадя.
Аз хванах главата си с две ръце и се запитах дали Джери подслушва разговорите й.
— Мистър Макгуайър? — попита тя, после изведнъж се изправи и отиде в другия край на кафенето, където не можех да я чувам. Върна се след пет минути, седна срещу мен и хвърли телефона си обратно в чантата.