— Барманка в онази дупка в Стамфърд, където той си пийваше след работа.
— Класика.
— Това му беше второто име.
— Как открихте?
— Тя се обади вкъщи, вбесена, разплакана, пияна и каза как Тед й обещал луната, звездите и собствена каравана. Разбира се, той отрече всичко. Както отрече, че е инвестирал двеста бона в някакво лозе в Бордо — пари, които отидоха на вятъра. Или че е изгубил сто и петдесет хиляди в някакъв налудничав взаимен фонд. Или че е направил втора ипотека на къщата ни. Или че е изпаднал дотам, че миналия месец се наложи да моля татко да ми даде десет бона. А сега вие ми казвате, че копелето през цялото това време си е имало скътани пари. Това вероятно са били парите му за бягство — постоянно ми намекваше, че някой ден ще изчезне. Че ще ме остави с децата и с всичките му дългове.
— И колко точно бяха дълговете му?
— Шестстотин хиляди долара.
— Мили Боже…
— Да. В работата смятаха Тед за мистър Успех, мистър Сто и десет процента. Но в душата си той имаше онази напълно безразсъдна, самоубийствена нишка. Сякаш постоянно се опитваше да види колко далеч може да стигне върху тънкото клонче. И когато падна под този влак, аз получих триста хиляди за застраховка живот. Но ми останаха да изчистя още триста бона — и къщата определено ще бъде обявена на търг, ако тази офшорна сметка не ми спаси задника.
— Повярвайте ми, ще го спаси.
— Никога вече не ми казвайте тези две думи.
— Съжалявам…
— Повярвай ми. Това беше безкрайният припев на Тед. Повярвай ми, не спя с никоя друга… Аз само ги чукам. Повярвай ми, ние сме в страхотно финансово състояние… но децата наистина ли имат нужда от нови обувки? Повярвай ми, повярвай ми, повярвай ми…
— А вие защо останахте?
— Страх. Глупост. Ниско самочувствие. Обичайните класически причини на съпругата. Но аз му казах, преди около месец, че искам да се махна. Някои мои приятелки знаят, че бях му споменала за развод — и се чудят дали не се е хвърлил под влака, защото е бил депресиран от перспективата да го напусна. Знаеш ли какво им казах: Тед никога не би се самоубил за нещо толкова тривиално като загубата на семейството си…
— Но той е бил доста отчаян заради дълга, който ви е оставил.
— Толкова отчаян, че се е хванал с някакъв наистина отвратителен тип — като този Джери Шуберг.
— От мен да го знаете, мисис Питърсън — отчаянието е нещо опасно.
Точно преди да спрем пред летище Ла Гуардия, аз погледнах в огледалото и ми се стори, че пак видях сребристия кътлас. Но после той изчезна.
Успяхме да хванем гюлета за Маями в един и трийсет. Изтичахме към самолетчето за Насау в пет. А Макгуайър ни очакваше в банката. Видях удивлението на Мег Питърсън от жалкото състояние на тази уважавана офшорна финансова институция — но вродената учтивост на Макгуайър я спечели веднага. Тя му представи необходимите документи. Той ги огледа внимателно — особено завещанието на Питърсън. Накрая поиска да види паспорта на Мег. После произнесе присъдата.
— Мисис Питърсън, от документите, които ми показахте, аз мога да потвърдя, че вашият покоен съпруг наистина има сметка в тази банка. И макар да е ясно, че вие сте наследник на тази сметка, аз не мога да ви позволя достъп до фондовете в неговата сметка, докато адвокатите по имуществото му не ме уведомят писмено, че валидността на завещанието е потвърдена официално.
— Утре мога да се погрижа за това.
— След като получа зелена светлина от тях, парите са ваши.
— И колко са парите?
Мистър Макгуайър натисна няколко клавиша на компютъра си. После погледна към екрана и каза:
— Един милион двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет долара.
Мег Питърсън замръзна за миг. Накрая все пак изрече:
— Сериозно?
— Много съм сериозен.
На устните й се оформи плаха усмивка.
— Е, щом сте много сериозен, тогава аз съм много, много доволна. Имате ли нещо против да повторите цифрата отново, мистър Макгуайър?
— Един милион двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет долара.
— Благодаря — въздъхна тя.
— Сега по въпроса за сейфа му… — продължи мистър Макгуайър. — Не мисля, че трябва да се притесняваме и да чакаме одобрение от адвокатите, преди да видите съдържанието му, тъй като е оставил писмени инструкции, че трябва да бъде отворен от наследника му, ако той умре. Наскоро ни постави необичайно условие — изпрати ми ключа от сейфа на съхранение.