7.
Щом слязохме от самолета в Маями, телефонът ми звънна.
— Мистър Алън, обажда се Макгуайър от банката.
— Не ти ли казах довиждане преди малко?
— Щях да се обадя още преди половин час, но през цялото това време ти беше във въздуха.
Гласът му звучеше необичайно напрегнато.
— Нещо не е наред?
— Спомняш ли си, когато ме помоли да ти се обадя, ако адвокатът на „Екскалибър“ ми се обади и поиска да провери баланса на фонда?
— О, Исусе…
— Съжалявам, Нед. Но той ми се обади веднага след като се върнах в банката. И аз нямах избор — трябваше да му дам официалния баланс. Все пак той е представител на сметката в края на краищата.
— Добре, Оливър, благодаря, че ме предупреди.
— Внимавай.
Обърнах се към Мег и й обясних какво се е случило току-що.
— Значи адвокатът ще докладва на Шуберт, че в сметката липсват един милион долара? — попита тя.
— Точно така. И той ще помисли, че аз съм си ги присвоил…
Телефонът звънна отново.
— Нед.
Беше Лизи. Не ми се стори спокойна.
— Не се прибирай у дома — каза тя.
— Какво?
— Не се връщай в мансардата. Те те чакат.
— Кои са те?
— Главорезите на Джери. Знаят със сигурност с кого си и къде сте били и търсят онова, до което си се докопал. Кажи и на мисис Питърсън да не се прибира. И нея я чакат.
— Ти откъде знаеш?
— Джери ми каза.
— Преспа ли с него? — попитах аз и веднага съжалих за това.
— Ти си пълен глупак.
— Съжалявам.
— Сега слушай ме, моля те. Джери пристигна ненадейно, за да ми съобщи, че току-що е чул някаква новина: ченгетата в Кънектикът имат свидетел, който ще те посочи като човека, убил Питърсън.
О, Христе! Именно Джери им беше изпратил снимките от приема.
— Сега е пределно ясно защо се появи на прага ми, за да ми съобщи тази новина — той се надяваше, с глупавия си мозък, с пубертетската си романтичност, че аз веднага ще зарежа всичко и ще се хвърля в обятията му. Но аз никога няма да се откажа от теб, Нед. Никога. Макар че, бог знае, исках да…
Стори ми се, че въздъхна.
— Както и да е, аз се престорих, държах се така, все едно че съм едва ли не облекчена от факта, че ти ще бъдеш арестуван, пофлиртувах с глупака, но му излязох с номера не съм разположена когато той започна да си въобразява, че това е щастливата му нощ. И щях да ти се обадя веднага след като той си тръгна, ако знаех къде си или ако клетъчният ти телефон беше включен. Бях обезумяла. Особено когато той ми се обади снощи, за да ми каже, че ти си изчезнал с жената на Питърсън и ми напълни главата с лъжи, че ченгетата от Кънектикът поставили постови на мансардата и покрай къщата на мисис Питърсън и чакали да ви хванат. Че трябвало да му се обадя незабавно, ако ти се появиш…
— Успокой се, Лизи. Успокой се.
— Не мога да се успокоя. Те ще те убият.
— Ето какво ще направиш — обади се на Джери, кажи му, че си се чула с мен и че аз съм решил да се скрия в Маями за няколко дни. Кажи му, че съм се регистрирал в Делано. Остави го да изпрати хора тук…
— Добре, добре… ти какво ще правиш?
— Ще се върна в Ню Йорк и ще се опитам да се измъкна от тази задънена улица.
— Внимавай.
Изключих телефона. Мег Питърсън ме гледаше разтревожена.
— Децата със сигурност ли са у сестра ти? — попитах аз.
Тя пребледня.
— О, Христе, не ми казвай…
— Джери е поставил група посрещали пред къщата ти. Така че се обади на сестра си и й кажи да не приближава до къщата ти… и й предложи още днес да замине с децата извън града.
Мег бръкна в чантата си, търсейки клетъчния си телефон.
— Земна линия, Мег — обадих се аз и посочих към монетния автомат на стената в транзитното фоайе.
— Разбирам.
Обявиха полета ни за Ла Гуардия. Мег още беше на телефона, когато чух последното повикване. Служителят от летището приближи до нас.
— Сър, мадам, моля ви — трябва да се качвате на борда.
Мег приключи разговора си и ние бяхме подкарани към самолета.
— Те са добре, слава Богу — каза Мег, докато се качвахме по стълбичката. — И всички заминават на гости на една наша братовчедка в Милфърд. О, трябва да ти кажа: местните вестници съобщавали, че полицията още утре възнамерява да арестува някого за убийството на Тед.
— Имаш предвид щом мистър Хайт Риджънси ме идентифицира.