Боях, се че Джери може да е оставил отряд главорези да ме чакат във фоайето — но охраната се състоеше само от обичайния дежурен пазач, който ме поздрави с отсечено кимване. Хванах асансьора до осемнадесетия етаж, очаквайки горилите да ме посрещнат в рецепцията на Балантайн индъстриз. Обаче там беше само секретарката. Тя ме погледна през стъклената врата, прецени, че съм добре облечен (макар и малко раздърпан) администратор и натисна копчето, за да ме пусне.
— С какво мога да ви помогна?
— С нищо — отговорих аз и минах покрай нея. Тя извика след мен, но аз вече тичах, а очите ми бяха фокусирани в края на коридора. Масивната махагонова врата крещеше с внушителността си и можеше да принадлежи само на един човек в тази организация. Чух бързи стъпки зад себе си — но знаех, че ще стигна пръв до вратата. Хвърлих се срещу нея с всички сили и се изтърсих направо в офиса на Джак Балантайн.
Седеше зад огромно бюро в стила на Овалния кабинет. Но щом се появих с гръм и трясък, той скочи на крака. Скочи и Джери Шуберт, седнал на стола срещу бюрото. Джери посегна към телефона.
— Джени, дай ми охраната…
Но охраната вече беше там — във формата на Главорез Номер две от славните времена на паркинга на Хайт Риджънси. Изви ми ръката. Балантайн приближи до мен, поклащайки глава.
— Ти ме разочарова, Нед. Ето на, аз те мислех за момче, което е готово да играе професионално. Но, както се оказва, ти си от младшите студентски отбори — далеч от нашата лига.
— Заведи го в моя офис — заповяда Джери на горилата.
— Ти допусна класическа грешка, Нед — продължи с огорчение Балантайн. — Забрави, че играчите, които не са в отбора, ги прегазват…
Дясната ми ръка все още беше свободна, така че бръкнах в джоба на сакото си и извадих касетофона.
— Преди да започнете да ме газите, мисля, че най-напред трябва да чуете това — казах аз и натиснах старта, после усилих звука до край.
— Казваш ми, че Джак Балантайн стои зад този фонд?
— Точно това ти казвам. Ето защо, ако не играеш с нас ти и семейството ти ще пострадате. Защото Джак Балантайн е като бог от Стария Завет. Разсърдиш ли го, той ти помита задника. Завинаги.
Джери тръгна към мен.
— Дай ми тази шибана касета — заповяда той.
— Не бързай толкова — възпря го Балантайн и приближи към мен. — Пусни го пак.
— Казваш ми, че Джак Балантайнстои зад този фонд?
— Точно това ти казвам. Ето защо, ако не играеш с нас, ти и семейството ти ще пострадате. Защото Джак Балантайн е като бог от Стария Завет. Разсърдиш ли го, той ти помита задника. Завинаги.
Джери посегна отново към касетофона. Но Балантайн блокира опита му, хващайки го за ризата.
— Назад, синко — рече му той спокойно, — иначе можеш да се нараниш.
Блъсна Джери в един стол, после се обърна към мен.
— Кой е другият на тази касета? — попита.
— Покойният Тед Питърсън. А ако погледнете в това куфарче, ще видите още двайсет касети — на всичките са записани разговорите между мистър Питърсън и мистър Шуберт и всички те съдържат много изобличителен материал.
Балантайн се наведе, вдигна куфарчето и надзърна вътре. Аз продължих да говоря.
— И трябва да ви информирам, мистър Балантайн, че моите съдружници очакват да им се обадя по телефона само след петнадесет минути. Ако не се чуят с мен, те ще предположат най-лошото и ще предоставят оригиналните касети на ФБР…
— Това са глупости, мистър Балантайн — изписка Джери.
Аз не обърнах внимание на Джери и погледнах директно към Балантайн.
— Бих ви посъветвал да приемете тази заплаха на сериозно, сър. Ще ви помоля също още сега да помолите тази шибана горила да се махне от мен.
След момент на размисъл Балантайн махна с ръка към Главорез Номер две. Той ме пусна и застана на пост до вратата.
— Мога ли сега да ви разкажа една история? — попитах.
— Този тип е един шибан изнудвач — изръмжа Джери.
— Джери — изгледа го Балантайн, — ще го кажа само веднъж: млъкни.
После ми кимна.
— Добре, Алън. Говори.