Никой не ме прекъсна.
— Е, Джери се обезпокоява малко, когато разбира за комисионата на Тед, и заплашва него и семейството му с жестока физическа разправа, ако парите не бъдат върнати. В този момент Тед изиграва коза си. Той притежава голяма библиотека със записи от техните разговори — които ще разгласи, ако не си задържи милиона. Нещо повече, той иска хонорар от петнадесет бона месечно, за да си държи устата затворена. Трябва да чуете как се заплашват тези момчета, мистър Балантайн. Просто не могат да спрат да си раздават заплахи и контразаплахи. И трябва да ви кажа не можех да разбера само това защо Тед просто не е взел парите и не е избягал — докато, разбира се, не чух касетката, в която Джери уверява Тед, че ще причини неизразима мъка на децата му, ако той случайно изчезне. Даже неморален тъпанар като Тед Питърсън е трябвало да се поддаде на тази заплаха и да си остане в Олд Гринич.
Джери се канеше да изкрещи нещо в свое оправдание, но Балантайн го накара да млъкне, като го изгледа свирепо.
— И Тед има този голям проблем. Той все още е задлъжнял с шестстотин бона. И макар че има милион в офшорната си сметка, знае, че Джери ще го убие, ако се докосне до парите. Джери също има голям проблем, тъй като милионът, който си е присвоил Тед, принадлежи на неговите тъй наречени инвеститори — а те не са такива джентълмени, които обичат някой да ги краде.
Увеличавах темпото. Приближавах към края.
— Но тогава на сцената се появявам аз и Джери вижда начин да елиминира цялата криза с Тед. Преди да успеете да изречете пуф-паф, Тед е под влака, аз съм новото пощальонче на Джери, а къщата на Питърсън на два пъти е обърната надолу с главата от пионките на Джери в търсене на касетките… които, както вече знаете, през цялото време са били някъде другаде.
Седнах.
— Ето това е историята, мистър Балантайн — история, която може да бъде потвърдена изцяло от двайсетте касетки в това куфарче. Те наистина са интересни за слушане — особено ако сте от ФБР…
Джери скочи на крака.
— Тук искам да кажа нещо — изджавка той.
— Не искам да го чувам — прекъсна го Балантайн.
— Е, мамка му, аз все пак ще го кажа дори да…
Лицето на Балантайн стана злобно, но гласът му си остана приглушен.
— Не, няма да кажеш нищо. Седни.
Джери погледна към вратата, сякаш си мислеше да хукне към нея. Главорез Номер две поклати глава, сякаш искаше да каже: Даже не се опитвай. И той потъна обратно в стола си. Балантайн отново се обърна към мен.
— Значи това е цялата история, мистър Алън?
Аз, без да искам се усмихнах на внезапното, внушаващо уважение прибавяне на мистър към името ми.
— Не, сър. Както вие самият казвате в Защитата Ти: В бизнеса никога не съществува една действителна история. Има много истории. Ако тези касетки успеят да стигнат до полицията или до медиите, цялата история ще се появи такава, каквато я описах — с ужасяващи лични последствия за вас. Обаче има и начин да се прекрои историята, така че да се избегне подобен негативен изход. И той е Джери да бъде посочен като виновен за всичко. В крайна сметка не съществува документация, свързваща Балантайн индъстриз нито с „Екскалибър“, нито с някоя от офшорните сметки. Така че ето как ще извъртите нещата. Джери сам е основал фонд „Екскалибър“. Качил е Тед на борда. Открили са сметката на Гранд Кайман. Използвали са Майкромагна, за да перат парите. Постоянно са спорили за пари. Джери е хвърлил Тед под влака. Край на историята.
Джери пак скочи на крака. Балантайн просто го посочи с пръст и той отново потъна в стола си.
— Това е интересен сценарий — отбеляза Балантайн, — но по този начин няма ли да излязат наяве инвеститорите във фонда на Гранд Кайман?
— Че защо? Парите са изпрани, няма документи за индивидуалния им принос и даже ако Джери спомене някакви имена, какво доказателство има?