— Това ми харесва — изрече бавно Балантайн. — Ами сегашният фонд?
— Е, това ви изправя пред съвсем различни проблеми, но всички те могат да се решат много лесно. Отивате при вашите инвеститори и им съобщавате, че ще им върнете парите с десет процента лихва, защото сте открил, че Джери Шуберт, дясната ви ръка, човекът, към когото сте се отнасял като към син, си е присвоил значителна част от парите.
Джери отново скочи.
— Това са пълни глупости. Алън е крадецът. И аз имам доказателство. Ето го…
Бръкна в джоба на сакото си, извади лист хартия и го размаха с маниакално отчаяние пред Балантайн.
— Това е факс от адвоката ни в Насау, който показва, че над един милион от парите, които носеше Алън, са изчезнали от сметката на „Екскалибър“.
Балантайн грабна факса от ръката на Джери. След като го огледа, той се обърна към мен и попита:
— Вярно ли е това? Един милион от парите на нашите инвеститори липсват?
— Да, сър — съвсем вярно. Един милион долара от сметката на „Екскалибър“ липсва… но това не е необяснимо, тъй като всичките пари са прехвърлени на личната сметка на името на Джери Шуберт.
Джери се хвърли срещу мен. Но Главорез Номер две застана помежду ни и бързо го спря.
— Мистър Балантайн, Джак, копелето лъже, никога, никога не бих си мечтал да открадна от теб.
Бръкнах в куфарчето и извадих от там плика, пълен с квитанции.
— Мистър Балантайн, той ме помоли да открия сметка на негово име…
— Говно — изписка Джери.
— Вътре ще намерите депозитната му книжка и копия от квитанциите за всички пари, които ме помоли да впиша в неговата сметка. Просто за протокола, това са двадесет процента от всички авоари. Добрата новина обаче е, че аз съм водил точна документация за всичко, което са внесли вашите инвеститори — всеки път, когато към правил депозит, си записвах името на инвеститора върху квитанцията. Така че няма да ви е трудно да им върнете парите. Просто прибавяте двадесет процента към всичко, което е записано… както и лихвата, която ще им платите, разбира се.
— А на вас какво ще ви платя, мистър Алън?
— След малко ще стигнем и до мен. Първо нека поговорим за проблема с мисис Питърсън. Тя ме помоли да преговарям с вас от нейно име. Сега, както сам можете да прецените, напоследък тя пострада много. Единственият работещ член на семейството й беше хвърлен под влака. Къщата й беше преобърната на два пъти. Отвратителни хора обикалят около децата й. И, разбира се, тя притежава доказателства, които могат да отнемат свободата ви завинаги, сър.
Изгледах го. Чакаше.
— Но имате думата ми: тя не иска нищо друго, освен спокоен живот. И определена компенсация за загубите си. Значи ето я сметката… и трябва да кажа, че тя ми се струва доста разумна. Тя ще задържи милиона в офшорната сметка на Питърсън — което общо взето ще измъкне семейството й от дълга, който Питърсън им е оставил, и ще плати първата ипотека върху къщата. После тя ще иска още един милион, който възнамерява да инвестира в надеждни спестовни тръстове и взаимни фондове, за да осигури приличен годишен доход за себе си и за двете си деца.
— Ами касетките? — заинтересува се Балантайн.
— Вие ще запазите този комплект. Оригиналите остават заключени на сигурно място — и с инструкции да бъдат предадени на федералните ако аз или мисис Питърсън бъдем настигнати от зловеща смърт. Но това няма да се случи, нали?
— Откъде да знам, че вие никога вече няма да използвате тези касети и отново да се пазарите с мен?
— Защото, въпреки цялото ми уважение, след днешния ден аз не искам да ви виждам повече. А мисис Питърсън изобщо не иска да се среща с вас. Така че…
Извадих клетъчния си телефон.
— … договорихме ли се?
— Не е евтино.
— Все пак ще трябва да намерите около три милиона, за да уредите уговорката с мисис Питърсън и да платите на вашите инвеститори. Но, хей, това е ниска цена за вашата свобода, за вашия живот. И какво са три милиона долара за Джак Балантайн?
Той поклати нетърпеливо глава.
— Дай ми телефона — нареди.
— Номерът вече е програмиран. Трябва само да натиснете изпрати.
Той направи каквото му казах.
— Мисис Питърсън? Обажда се Джак Балантайн. Имах дълъг разговор с вашия представител, мистър Алън. Приятно ми е да ви съобщя, че съм съгласен с вашите условия. Сега ви давам мистър Алън.