И така, паникьосах се. Слисването на Лизи във връзка с моето колебание беше очевидно. И макар да се опитвах да компенсирам с изключително внимание при сутрешните й неразположения, тя беше малко предпазлива. Такава си е тя Лизи — никой не може да я заблуди, винаги е въоръжена с изключително чувствителен уред за измерване на глупостите, който показва дали говоря онова, което мисля.
И така, след около осем седмици аз започнах да убеждавам себе си, че трябва да се успокоя и да приема новината. Лизи беше права — да имаме дете, щеше да бъде най-хубавото нещо, което ни се е случвало. Защото, в крайна сметка, тя беше най-хубавото нещо, което ми се беше случвало.
И после, един следобед, преди около три седмици, ми се обадиха в офиса. Беше Джина. Тонът й веднага ме разтревожи. Беше толкова контролиран, толкова равен.
— Нед — започна тя, — не искам да се паникьосваш, но…
Аз веднага се паникьосах.
— Какво е станало с Лизи?
— Лизи ще бъде добре. Но се наложи да я закараме в нюйоркската болница — започна да кърви силно…
Аз преглътнах.
— Бебето?
— Нед, наистина съжалявам…
Петнадесет минути по-късно бях в нюйоркската болница. Дежурната ми каза, че Лизи е пометнала и че била откарана в операционната.
— След като излезе, ще бъде доста слаба, да не споменаваме, че ще бъде и малко травматизирана, когато осъзнае загубата на бебето. Но бих казала, че помятането е било доста спонтанно — така че няма причина да не зачене отново.
Чак след три часа ми позволиха да я видя. Беше завита в леглото, закачена на система, лицето й беше пребледняло от силната загуба на кръв. Но онова, което ме порази веднага, бяха очите й. Те бяха почти безумни.
Седнах и стиснах здраво ръката й.
— Предполагам, че си облекчен — тихо рече тя.
Почувствах се така, сякаш ме бяха зашлевили по лицето.
— Знаеш, че не е вярно.
Тя изведнъж се наведе напред, отпусна глава на рамото ми и започна да ридае неудържимо. Държах я докато престане да плаче.
— Следващия път всичко ще бъде наред — смотолевих най-накрая.
— Не искам да говоря за това — прекъсна ме тя.
Така че за известно време оставихме въпроса настрани. На следващия ден, когато се върнах в болницата, за да я отведа у дома, аз направих грешката да симулирам бодряшки тон.
— Щом се оправиш, наистина трябва да опитаме пак.
Тя впери поглед в пода и не каза нищо. Разбрах намека й и повече не повдигнах въпроса за помятането. През първата седмица мъката й беше очевидна — както и желанието й да не обсъжда проблема с мен. Докато се опитваше да се справи със скръбта си, тя издигна временна стена помежду ни. И въпреки че уважавах нуждата й от това тъй наречено пространство, не преставах да се страхувам, не помежду ни се е отворила празнина — че за пръв път, откакто се срещнахме, в нея се надига чувство на съмнение към мен. Продължих да се самонаказвам заради това, че посрещнах новината за бременността й навъсено; че позволих на собствените си тревоги и съмнения да засенчат онова, което би трябвало да бъде най-страхотният момент помежду ни.
Но след тази първа седмица настроението й започна да се повдига и аз наблюдавах с облекчение как празнината помежду ни започва да се затваря. Аз вече не споменах за провалената бременност. Нито Лизи. До тази вечер. Когато над нас отново се спусна онова мълчание — като тъмен облак, довян от вятъра в зноен летен ден.
Но, хей — това вероятно е съвсем нормално след помятане. През повечето време никой от двама ни не е мълчалив. Все още сме адски щастливи заедно. Това е само фаза, нещо, което ще преодолеем с времето. С което имам предвид — скоро. Наистина скоро.
— Ще се опитам да поспя — каза Лизи и се обърна да ме целуне.
— Не се тревожи за нищо. Това е моя работа.
Тя изключи нощната си лампа, прегърна възглавницата и за секунди заспа непробудно. Аз се взирах в тавана, чакайки да пристигне сънят. И си казвах: Наистина няма за какво да се притесняваш. Защото ти си победител, нали? И само победителят може да отиде на вечеря.
4.
Дан Шугърман сервираше за сет, когато започна да изпитва съмнения. След като проби сервирането ми в шестия гейм, сега той водеше с пет на три, само още две точки, за да приключи сета. Но тогава направи двоен фал — заби светкавичен втори сервиз, който с лекота излезе от очертанията на корта.