— Съжалявам, съжалявам — повторих аз, все още без дъх. — Не разбрах…
Европеецът сви безгрижно рамене, после се усмихна мазно. Чък го представи:
— Нед, искам да те запозная с Клаус Креплин.
— Чувал съм много за вас — каза Креплин, английският му беше страховито прецизен.
— Наистина ли? — сепнах се аз, хвърляйки на Чъки един поглед, който казваше: кой е този шегаджия?
— Разбира се, че съм чувал за Нед Алън — потвърди Креплин и направи жест, с който ме покани да седна. — Питайте когото си поискате в „Компютърен свят“ кой е регионален мениджър номер едно — магьосникът на рекламата — и те винаги ще изрекат вашето име.
— Това е, ъъъ, приятно да се чуе — смотолевих аз, отпуснах се в стола и хвърлих на Чък още един слисан поглед. Но очите на Чъки бяха твърдо фиксирани в чинията с палачинките.
Креплин продължи.
— Естествено, в нашата компания ние винаги обичаме да позволяваме на талантите да просперират…
Нашата компания. Пулсът ми прескочи няколко удара.
— … и ние вярваме в награждаването на супернормалните… извинете, извинете моя английски… на по-високо скроените, на по-висшите. На хора като вас.
Аз зададох следващия си въпрос на Чък Зануси.
— Той е купил компанията?
Креплин се разсмя напрегнато.
— Не, не, не, не аз купих „Компютърен свят“, макар че подобна перспектива ме забавлява. Моята компания купи вашето списание.
— И всички други заглавия в групата Гец-Браун — допълни Чък. — Клаус е от Кланг-Мартелсман.
— Чувал ли сте за нас? — попита Креплин.
Те бяха само една от най-големите информационни мултинационални компании в Европа — и основен играч на разрастващите се комуникационни пазари в Азия и Южна Америка.
— Че кой не е? — отговорих утвърдително.
Още една мазна усмивка от Клаус Креплин.
— От известно време търсим северноамериканска платформа — поясни Креплин. — И видяхме в Гец-Браун перфектната среда, в която да пребиваваме от тази страна на Атлантика.
Перфектната среда. Кланг-Мартелсман вероятно са лапнали Гец-Браун за повече от три милиарда долара, но в устата на Креплин това звучеше така, сякаш само са променили вътрешната декорация.
— И каква е вашата роля в тази нова среда? — попитах аз.
— Клаус е нашият нов издател? — информира Чък.
— Не, не, не — поправи го Клаус. — Както ти казах, Чък, ти все още си издател на „Компютърен свят“. Аз съм просто юбер-издател20 на всички аудио- и компютърни заглавия на Гец-Браун. Но…
Сега се обърна директно към мен.
— … моля, нека ви уверя: ще уважаваме индивидуалния суверенитет на всяко списание. Това казах и на Чък в самолета на връщане от Чикаго вчера вечерта…
— Когато ти ми си обади — подхвърлих на Чък.
Креплин отново се намеси.
— Когато аз помолих Чък да ви се обади и да уреди тази среща. И причината, поради която исках да ви видя без отлагане, Нед, е следната: Кланг-Мартелсман залага голямо доверие в идеята за една подредена общност. Ние имаме голям опит в подобни преходни корпоративни ситуации и се гордеем, че се намесваме колкото е възможно по-малко в текущите дела на жизнеспособно заглавие като вашето.
— Имате предвид, че мога да кажа на всички, че работата им е гарантирана? — попитах аз.
— Несъмнено. И, между другото, много уважавам мениджър, който защитава подчинените си.
— Те не са подчинени, мистър Креплин.
Усетих обувка по пищяла си. Начинът на Чък да ми напомни да се въздържам.
— Разбира се, разбира се. Пак моят английски. Колеги, нали?
— Този път улучихте. И най-добрият екип от продавачи в бизнеса.
— Ето пак, нека да ви уверя — вашият екип ще си остане ваш екип. И моля ви — казвам се Клаус, окей?
— Разбира се — кимнах сковано аз. — Имате ли нещо против да си поръчам кафе?
— Боже мой — възкликна Креплин, — колко грубо от моя страна. — Щракна с пръсти на келнера. — Кафе и…
— Само кафе — възпрях го аз.
— Но вие със сигурност ще трябва да закусите? — учуди се Креплин.
— Не съм гладен.
— Чък?
Той погледна към камарата палачинки.
— Аз съм добре, Клаус.
Креплин си погледна часовника, после извади от куфарчето си малък клетъчен телефон.
— Трябва да се обадя в главния офис в Хамбург. Ще ме извините ли за минута?
Ние двамата кимнахме и той се насочи към фоайето. Настъпи дълго мълчание, по време на което Чък продължи да разбърква лагуната от кленов сироп. Щом Креплин се изгуби от погледа ни, Чък ми даде знак да се наведа и прошепна: