— Какво беше това агресивно, копелдашко поведение?
— Копелдак? Копелдак? — изсъсках аз. — Ти си абсолютният копелдак тук, Чъки. Да ме натопиш във всичко това без предупреждение!
— Да не мислиш, че на мен ми е забавно? Строполиха ми този сценарий едва снощи в пет. Хей, Чъки, к’во ще кажеш да спреш за един малък обяд в Чикаго на връщане от Сиатъл? И после бум-бам, бум-бам — ето ти двама тежки шваби, които обявяват, че сега те ръководят шоуто.
— Все пак трябваше да ми се обадиш…
— Поотпусни ме малко, а? Мистър Главен Състезател Креплин ме наглежда по целия път обратно до Ла Гуардия — и щом се приземихме, той трябваше да порази града. Аз просто исках да хвана лимузината от летището и да кажа лека нощ, но този тип е настоятелен. И тъй като изведнъж се оказва, че ми е шеф, какво да направя? Да му кажа да ходи да духа супата? Копелето ме държа навън до един и половина. Настоява да ме завлече в някакъв стриптийз бардак на Седмо и Четиридесет и девета, където шампанското е по сто и петдесет долара мехурчето. Виждал ли си някога момиче с игриви очи, а пискюлите на циците му да се въртят по часовниковата стрелка? Представата на Креплин за хубаво прекарване. Не се прибрах у дома чак до три, два часа и половина сън и отново съм в тези говна. Чудя се дали Креплин се е прицелил в нас, или просто се опитва да ни заблуди.
— Мислиш, че ни се пече яйце на задника?
— Приеми го така: уплашен съм… но не до смърт.
— Страхотно!
— Виж, Неди, иска ми се да вярвам в позицията на Кланг-Мартелсман, че ние ще си останем едно голямо щастливо семейство… но, хей, кога за последен път си вярвал на подобни говна?
— Преходна корпоративна ситуация… супернормален. Този тип е един проклет нацист.
— По-тихо, а? Ако те чуе Креплин, ще лъска обувки на Гранд сентръл.
— Ний уважаваме индивидуалния суверенитет. Хитлер не използва ли същите думи за Чехия през тридесет и девета?
— Неди, Неди, слушай ме — попаднали сме в една ситуация. И тя не е печеливша — защото, нека го погледнем открито, Кланг-Мартелсман сега държат всички карти. Така че не се вбесявай на Креплин…
— Аз не се вбесявам.
— Играеш си със сарказма — което вероятно не е най-разумният ход точно сега. Особено когато знаем, че нашият нов юбер-издател може да ни изхвърли и двамата на улицата за отрицателно време.
Той имаше право. Вдигнах рамене в неохотно съгласие.
— Слушай, Неди, ти знаеш, че си нашето върховно момче в продажбите. Можеш да очароваш и Саддам Хюсеин. Сега трябва да направиш така, че този Креплин да те хареса. Имам предвид, той е чул всички хубави клюки за теб в компанията. И мисля, че е достатъчно умен, за да разбере, че в крайна сметка „Компютърен свят“ е надеждна, печеливша операция — така че защо да въвежда нов режим, когато този му доставя благинките? Само се продай на този задник, нали?
— Добре, добре — съгласих се аз. — Сега започва офанзивата на очарованието.
— Умно момче. И повярвай ми, аз също съм шокиран. Искам да кажа — с тези три деца, които имам да издържам, майка с ипотека, сметки ми се трупат отвсякъде, приближават и коледните гуляи — този малък обрат на събитията доста ме изнервя.
— Някой друг знае ли за смяната на собствениците?
— Още не, но можеш да се обзаложиш, че клюките вече са плъзнали. Така че когато се върнем в офиса, искам да хванеш телефона и персонално да информираш всички от екипа си какво е станало — опитай се да ги успокоиш, че това е просто бизнес както обикновено.
Помислих си за късното съобщение от Айвън Долински. Бедният тип щеше да мине само на успокоителни, когато чуе новината.
— Още нещо, което ще трябва да им обясниш… — продължи Чък, гласът му отново беше напрегнат, — … е начинът, по който ще бъдат изплащани премиите им отсега нататък.
— О, Исусе! — Възкликнах аз, повишавайки неумишлено глас. — Не ми казвай, че ще ни прецакат с премиите.
— Никога не бихме направили подобно нещо.
Вдигнах поглед. Клаус Креплин се беше върнал на масата и сияеше от удоволствие заради моя гаф.
— Извинявам се, мистър Креплин — измънках аз, опитвайки се гласът ми да звучи гузно.
— Моля те, трябва да ме наричаш Клаус.
— Не съм имал предвид нищо обидно, Клаус.
— Не съм го и приел така, Нед.