— Кажи.
И аз му обясних за кризата с GBS — как сега се опитваме да запълним шест страници за априлския брой.
— Този ебач на прасета Питърсън ли погоди номера? — попита Фил.
— Боя се, че е така.
— Такива типове, иска ми се да ги кастрирам с резачка. Искаш ли да поговоря с него?
— Той не приема никакви обаждания. Повярвай ми, вече опитах.
— Даа, но Питърсън ще приеме обаждане от мен.
— Защо?
— Защото знам някои работи.
— Какви работи?
— Работи за Питърсън.
— Например…?
— Спомняш ли си миналогодишното зимно търговско събиране на Каймановите острови? Е, последната нощ ние сме там, аз излизам от хотела, мисля да се поразходя до плажа, когато като гръм от ясно небе идва Джоан Гластън, върви по улицата цялата окъсана, изглежда уплашена до смърт, напълно потресена. Познаваш Джоан, нали?
— „Телепродажби“ Чикаго?
— Даа, точно тя. Дяволски добър оператор и страхотни крака. Както и да е, тя тича право в ръцете ми пред хотела, истерична. Въвеждам я вътре, водя я на една спокойна маса в бара, поя я с уиски, поуспокоявам я. Оказва се, че била на приема на долу на плажа край Гранд Хайт, и се заприказвала с Питърсън. Когато решила да си тръгва, Тед, нали си е такова мило момче, й предложил да я изпрати до хотела. На половината път спрели да погледат водата. В следващия момент Джоан осъзнала, че Питърсън се е озовал върху нея. Но когато казала на мистър Семейни Стойности да се дръпне, вместо да се разбере от една дума, Питърсън я съборил на пясъка и се опитал да й разтвори краката. И тогава Джоан го улучила с коляно между краката и успяла да се измъкне от там — точно когато се натъкна на мен.
— Исусе Христе — възкликнах аз. — Докладвала ли е в полицията?
— Исках бързо да я заведа до най-близкото управление, но тя се страхуваше да не би Питърсън да измисли някоя мръсна история за пред ченгетата. Така че й казах: Добре, майната им на кайманските ченгета. Върви директно при началниците му в GBS и ги накарай да уволнят извратеното копеле. Но тя пак се уплаши, че, даже ако в GBS й повярват, те никога няма да търгуват отново с нея. И тъй като половината от месечната й квота зависеше от продукти, свързани с GBS, тя беше ужасена от перспективата да прецака връзките си с компанията. Както и да е, казах й да не се плаши от Питърсън или от GBS. Тя каза, че ще почака и ще го обмисли. На следващата сутрин пристигам на летището и кой мислиш, че чака зад мен, ако не самият мистър Романтик. Казвам аз Как вървят нещата, Тед?, пък той веднага започва да имитира акцента ми. Скапаното копеле се мисли за комик. Започва направо като истерик: Гот ми е, Фили. Как е семейството — имам предвид това с главно С? И то след като съм срещал този клоун не повече от веднъж-дваж в живота си — а аз не обичам да ставам обект на подигравки. Така че се навеждам и му прошепвам в ухото: Поне снощи не се опитах да изнасиля някого на плажа. Както чувам, единственият начин, по който Джоан успяла да те спре, бил да ти изрита един шут под колана. Човече, умирам си да видя израза върху лицето на жена ти, когато преглежда охлузените ти принадлежности. Е, кръвта се дръпна толкова бързо от лицето на Питърсън, сякаш току-що бе ухапан от Дракула.
— Той каза ли ти нещо?
— Копелето беше твърде зашеметено, за да говори. После, след около два дни, ми се обади Джоан. Беше се върнала в Чикаго и искаше да ми благодари, че си е поплакала на рамото ми. Но не, нямаше да предяви обвинения срещу Питърсън. Защото в деня, в който се прибрала от Каймановите острови, й се обадил един от подчинените на Питърсън, казал й, че шефът му толкова харесал срещата си с нея на Каймановите острови, че искал да й поръча пълна страница на GBS за следващите шест месеца. Джоан си направила сметката, изчислила комисионата и се съгласила… макар да знаела, че се измъква лесно. Но поне копелето знаело, че тя има нещо срещу него.
— Не го вярвам — казах аз.
— Чакай малко — става по-добро. Около час след разговора ми с Джоан ми се обажда някакъв търговски представител на GBS от Куинс, казва, че компанията иска да ми подари един от новите им страхотни лаптопи. 804FE. Улична цена: пет бона и триста.
— Ти не го взе, нали? — попитах аз.
— Нед, Нед — да не ме мислиш за толкова глупав? Разбира се, че не го взех — макар че, тряб’а да ти кажа, за около минута бях изкушен, ’щото туй е един секси лаптоп. Но ето какво направих: казах на търговеца да благодари лично на мистър Питърсън за щедрото му предложение и да го информира, че той е в мислите ми… постоянно.