— Исусе — пак възкликнах аз. — Исусе Христе…
— Единственият син на Бога. Ето ти на. Сега Тед Питърсън ми дължи услуга. Вдигам телефона. Той ми прави услугата. Ти получаваш твоето шестстранично приложение за април. Айвън приключва сделката с този духач. Всички се измъкваме щастливи.
Затворих очи. Усетих как ръцете ми стават лепкави — същата стара лепкава влажност, която винаги ме сполетява когато се изнервя. А този път бях сериозно изнервен. Защото… о, Христе, колко лесно беше това. Трябваше просто да кажа на Фил Обади се и проблемът щеше да бъде решен.
Но. Но. Но! След като веднъж си санкционирал подобно обаждане, какво следва? Измама тук, измама там, затваряш си очите за това, сбутваш онзи с лакът, аз гледам на другата страна, човече. И, разбира се, Фил щеше да има нещо срещу мен. Не, разбира се, че Фил щеше даже да си помечтае да използва това нещо. Докато няма нужда от него. Информацията е власт в крайна сметка.
— Нед, още ли си на телефона? — попита Фил.
— Да.
— Е, искаш ли да се обадя?
Още едно дълго мълчание. Няма никаква тръпка в това да постъпваш правилно, нали? Особено когато има нещо толкова примамващо в незаконното, в лъжливото. То е във всички нас — нуждата да си играем с опасността. Проблемът е, че когато постъпваш неправилно, рядко се измъкваш. И трябва да живееш с последствията.
— Наистина оценявам предложението ти, Фил — казах аз. — И макар че ще разреши адски много проблеми…
— Слушам те, човече.
— Просто не мога да работя по този начин.
— Сигурен ли си, че не си католик?
Аз се разсмях.
— Просто едно момче от Мейн.
— Ами какво ще правиш тогава с шестте страници?
— Няма ли някаква възможност да придумаш някой от твоите клиенти да купи още място, веднага?
— Кога е крайният срок?
— В петък рано сутринта.
— Като стана дума, к’во ще кажеш за една молитва към врачката Фатима?
— Мислиш, че е чак толкова невъзможно?
— Освен ако не предложа пространство на най-ниски цени.
— Направи го — казах. — По-късно ще се оправяме с финансовите изчисления.
— Добре, шефе. Ще видя какво мога да направя.
След като Фил затвори, аз седнах на бюрото си, барабанейки с пръсти по масата, гледайки танцуващите светлинки върху телефона си. Беше близо. Толкова близо. Обади се. Две думи. Кажи ги и ръцете ти са мръсни завинаги. Зачертай ги и ти си етичен тъпанар, все още изправен пред голяма бизнес криза. Моралните дилеми никога не са в черно и бяло. Те винаги са в най-грозния нюанс на сивото.
Натиснах втория бутон на телефона. Беше Денис Мадуро. Гласът му не звучеше щастливо.
— Денис, съжалявам, тази сутрин целият ад е пуснат на свобода. Но виж…
— Никакви фантазьорски глупости, Нед. Говори направо: имам ли все още работа?
Това беше въпросът, който всичките ми външни продавачи задаваха най-напред. И през по-голямата част от сутринта аз ги успокоявах, галех тяхното его, изнасях им обичайната утешителна тирада и ги молех някак си да се докопат до една допълнителна страница реклама. Както бях запланувал, казах и на екипа от „Телепродажби“, че основно пространство в списанието трябва да се запълни до вдругиден. Това беше много рискова стратегия, защото щеше да изтече информация, че Североизточни продажби изпитват малка криза с рекламното пространство. Но нямах друг избор. Несъмнено Чък щеше да чуе за несполуката на Айвън с GBS, но аз играх хазартно с факта, че той е много зает с поглъщането, и слухът за спешна ситуация ще стигне до него поне след трийсет и шест часа, когато, ако Аллах пожелае, страниците щяха да бъдат запълнени. Само се надявах Айвън да договори нещо с NMI. Иначе този път Чък щеше да поиска главата му.
Денят се изпаряваше край мен. Щом успокоих продавачите си, трябваше да се справя с около осемнадесет обаждания от всички основни рекламодатели. На всичките им изпях една и съща песен:
„Сега даже сме по-големи и по-добри благодарение на нашите нови собственици, Кланг-Мартелсман. И, нека погледнем нещата така, тези немци нямат навика да подкрепят губещите. Само гледайте как ще увеличим пазарния си дял през следващото тримесечие. Компютър Америка вече знаят, че дните им като номер две са преброени. Защото Кланг-Мартелсман са подготвили план за битка, за да ги издухат от пазара. И за да затвърдят новата си собственост, те ме карат да ви предложа шестстранична притурка в мартенския ни брой при двадесет и пет процента отстъпка от официалната такса. Търсенето за това пространство е толкова голямо, че ние поставяме краен срок до днес в пет часа…“