— Виж какво ще ти кажа — дай ми един час и ще те заведа на пиянска вечеря…
— Не, не мога. Онзи кретен Креплин вече ме хвана за вечеря.
— Страхотно.
— Повярвай ми, ако можех, веднага щях да откажа. Но няма начин да се измъкна. Особено сега, когато Креплин е новият фюрер тук.
— Ясно, ясно. — Но по гласа й разбрах, че е разочарована… и разтревожена.
— Ти си разстроена…
— Просто отново се чувствам в периферията. Искам да кажа, снощи като че ли знаеше, че превземането е неизбежно — но не поиска да ми кажеш нищо.
— Както ти обясних, защо да споделям тревогите…
— Защото сме женени, ето защо! Защото да бъдем женени, означава, че трябва да споделяме подобни неща. И защото усещам известно снизхождение, когато ти не…
— Никога, никога не бих се отнасял снизходително към теб.
— Може би не нарочно. Но за мен тези глупости: не искам да тревожа малката ти главичка, скъпа определено са проява на снизхождение…
— Лизи, моля те…
— … и ако нещата се развиваха обратно — ако нашата компания изведнъж беше купена от някого — ти щеше да си първият, на когото щях да се обадя.
Хванах главата си с две ръце. Точно сега ми трябваше малко семейно напрежение. Най-добре да не казвам нищо, освен…
— Виновен по всички обвинения.
— Не те обвинявам за нищо. И не се опитвам да те наскърбявам — особено след всичко, което си изтърпял днес, ти просто… не трябва да си играеш на продавач с мен. Винаги се държиш така, сякаш си на един постоянен печеливш маратон…
Тя бе прекъсната от гласа на Лили от говорителя ми.
— Мистър Алън, наистина съжалявам, че ви прекъсвам, но мистър Долински е на втора линия. Казва, че е спешно.
— Кажи му, че ще се свържа след секунда.
— Ще те оставя — въздъхна Лизи.
— Съжалявам, но точно сега Айвън е начело в списъка ми за интензивното.
— Престани да се извиняваш, Нед. Наистина разбирам какво става.
— Ти си звезда.
— Ще закъснееш ли?
— Боя се, че ще закъснея много. Креплин ми намекна, че иска да си прекара страхотно в града.
— Тогава няма да те чакам. И виж какво — ако всичко се разпадне, ние пак ще бъдем добре. Запомни това.
— Ще го запомня.
— Обичам те!
— И аз — отговорих аз и натиснах бутон номер две. През пукането на телефона в колата му чух странно жизнерадостния глас на Айвън Долински.
— Нед, имам новина за теб…
— Приключи ли с NMI?
— Можеш да се обзаложиш, че го направих. Не само това, те се съгласиха на пълно шестстранично приложение за тяхната серия Powerplan.
— Фантастично, мамка му — извиках аз и ударих с юмрук във въздуха. Кризата е преодоляна.
— … даже отидох до главната им квартира в Патерсън да се уверя, че са подписали договора. Тъкмо излизам от съвещанието и сега се насочвам към града.
— Това е страхотна новина.
— Има само един малък проблем.
О, Боже…
— Те се непреклонни — приложението трябва да излезе в майския брой.
Издишах. Шумно.
— Айвън…
— Знам, знам… И, повярвай ми, едва не им облизах обувките, молейки ги да го преместят за април. Но именно през май те пускат новите модели на Powerplan…
Имаш ли представа в какви застрашаващи кариерата ми говна ме пусна? Искаше ми се да изкрещя. Но знаех, че подобно избухване е безполезно. Фил беше прав: след като се беше съгласил на многостранично приложение и после се беше отдръпнал от сделката, Питърсън бе пронизал Айвън право в сърцето. Добре, Айвън трябваше да го накара да подпише договора още тогава, още там — но можеш ли да очакваш, че администратор от GBS няма да удържи на честната си дума. Айвън не беше виновен. И точно сега беше приключил нещо голямо. Не онова, от което се нуждаех точно в този момент — но все пак голямо. Опитах се да говоря оптимистично.
— Ти си се справил страхотно, Айвън — похвалих го щедро.
— Какво ще правим за април?
— Мисля, че можем да оправим нещата — излъгах. — Върви да пийнеш една бира. Заслужаваш го.
Затворих, преди да се разпадне ролята ми на мистър Готин. Шибаният Айвън! Съчувствах на това момче, но едновременно с това ми се искаше да му цапна един. Безупречно избираше времето за неприятности.
Шест и четиридесет. Погледнах към телефона; искаше ми се той да звънне и да ме свърже с Тед Питърсън, с новината, че — след изненадващо късно следобедно посещение на Призрака на Коледното бъдеще в умивалнята на GBS — той е бил нападнат от угризения на съвестта и не само е решил незабавно да даде зелена светлина на априлския M.P.I., но също така да организира и кухня със супа за бездомните…