Няма да стане.
Шест и четиридесет и една. Погледът ми не се откъсваше от телефона. Той винаги беше моят изход от всяка трудна бизнес ситуация. Когато говорейки препусках с пълна пара, усещах, че мога да убедя всекиго за всичко. Но за пръв път в живота си не можех да се сетя за нито едно обаждане, което да ми спаси задника. Телефонът вече не беше мой съюзник.
Шест и четиридесет и две. Силно почукване на вратата на офиса ми. Чък Зануси влезе, без да изчака моето Влез. Гледаше сърдито. Веднага разбрах, че е чул за фиаското на Айвън.
— През първия ти ден тук — кога беше, преди четири години? — и какво ти казах тогава — какво е Правило Номер Едно при работата с мен?
— Чък, нека да ти обясня…
— Правило Номер Едно — сигурен съм, че го помниш…
— Казвам ти, ситуацията е под контрол…
— Какво беше Шибаното Правило Номер Едно, Нед? — Гласът му не беше съвсем приглушен.
Аз преглътнах с мъка.
И казах:
— Ако има проблем, трябва да знам веднага.
— Много добре. Имаш отлична памет. Сега няма ли да се съгласиш, че загубата на многостраничното приложение от GBS — само някакви си два дни преди крайния срок за броя — представлява проблем?
— Днес имаше много проблеми, Чък…
— Не ме будалкай, Шерлок.
— … и заради това не ти се обадих.
— Глупости! Причината, поради която не ми се обади, беше това, че покриваш задника на Айвън. Опитваш се да си осигуриш канонизация като светец — патрон на продавачите, които се прецакват.
— Просто прецених, че имаш достатъчно боклуци в собствената си чиния и без…
— Грешно си преценил.
— Ситуацията е под контрол…
— Още глупости. От онова, което чувам, можеше да издадеш пълен бюлетин, в който да обявиш катастрофата с GBS. И сега — благодарение на твоята брилянтна стратегия — всички в индустрията гадаят дали Кланг-Мартелсман ще изритат целия персонал на „Компютърен свят“, клюкарстват и за това колко сме отчаяни, опитвайки се да запълним цяла камара страници в априлския брой. А отчаянието — казвал съм ти го милион пъти — е главният грях в продажбите. Но ти понякога забравяш това, Нед — така че нашият рейтинг за надеждност сега е под нулата. Поздравления.
— Поемам цялата отговорност…
— По дяволите, правилно постъпваш. Особено след като тези страници трябва да бъдат запълнени. Иначе изчезваш от тук. Разбираш ли?
Някога ритали ли са ви в корема? Докато се мъчиш да си поемеш дъх, светът пред очите ти изведнъж се разводнява. Всичко се замъглява. Чудиш се къде си.
— Разбираш ли ме, Нед? — скръцна със зъби Чък.
— Разбирам те — отговорих аз, а гласът ми едва се чуваше.
— Нали знаеш, че тази заплаха — тя не ми доставя удоволствие. Но именно ти трябваше да ми се обадиш, имаше цял ден за това — сега брадвата ще се стовари върху твоя врат. Повярвай ми, искам да се измъкнеш от това…
— Ще се измъкна.
— Как? С молитва?
Аз свих рамене.
— Ще го направя. Ти само гледай.
— Ще гледам. От близо. Нещо друго, което трябва да направиш…
— Да?
— Уволни Долински.
— Чакай малко, Чък…
— Никакви спорове за това, Нед. Той е основната причина за това огромно прецакване…
— Тед Питърсън беше истинският подлец в тази история…
— Може и да е така, но Долински е забавил подробностите по договора, позволявайки на този крадец Питърсън да се измъкне от сделката. Виж, след смъртта на Нанси съм прощавал адски много на Айвън. Покрих му задника, когато не можеше да се справя — защото аз наистина искрено съжалявам това копеле. Но, нека го погледнем, две години по-късно и този тип още не се е съвзел. А сега неговата некомпетентност заплашва задниците и на двама ни…
— Айвън не е некомпетентен. Днес следобед сключи голяма сделка за шестстранично приложение с NMI. За майския брой. И има подписани договори, за да го докаже.
— Със сигурност ще си вземе комисионата от продажбата с последната заплата…
— Хайде, Чък! Бъди разумен…
— Решението е взето. Той е история.
Гласът на Фил Сирио бръмчеше в главата ми. Това е убеждаване, нищо повече… Просто ще му напомня, че устният договор струва точно колкото всеки друг.