— Да кажем, че успея да взема M.P.I. обратно от GBS?
— Няма да стане. Продължавай да си мечтаеш.
— Просто да предположим, че убедя Тед Питърсън да си промени решението.
— Ще те нарека чудотворец и пак ще настоявам Айвън да си замине.
— Това не е честно…
— Майната й на честността. Човекът не си е на мястото. Добре, уцелил е нещо голямо с NMI. Първата му голяма сделка от две години…
— Това е завръщане.
— Това е късмет. NMI се опитват да пробутат своята серия Powerplan навсякъде. И Доналд Дък може да сключи тази сделка. И ти знаеш не по-зле от мен, че е само въпрос на време Айвън отново да ни накисне в някоя дълбока каша. Съжалявам, Нед. Той изчезва от тук. И ако ти не го уволниш до утре на обяд, аз ще го направя.
— Имаш предвид точно преди да уволниш мен.
— Ако решиш проблема, все още имаш работа. Това е главното. Схващаш ли?
Аз кимнах. Чък отвори вратата и каза тихо:
— Не ме карай да те уволнявам, Нед. Моля те!
Много дълго седях неподвижен зад бюрото си, загледан навън към снежната нощ. Имаше само едно разрешение на проблема, само един начин да си спася кожата. Шефе, моля те, нека да се обадя на Тед Питърсън. Утре рано сутринта ще инструктирам Фил Сирио да направи точно това. По дяволите последствията. Сега въпросът беше на живот и смърт.
И отново силният сняг означаваше, че всички нюйоркски таксита са заспали зимен сън. Така че отидох пеш до Гранд сентръл и скочих на шестицата към центъра. На Четиринадесета улица в купето се качи един типичен градски пънкар: мазна кожа, тънки мустачки, дебела риза с цип и качулка, маратонки Найкис за двеста долара, много позьорство. Цопна се срещу мен и ме изгледа злобно. Погледнах го право в очите — Прочети по устните ми, скапаняк. Ще одобря едно сериозно изнудване. Е, кой тогава е истинският мръсник тук?
— Какво, по дяволите, гледаш? — попита ме пънкарят.
Погледът ми стана суров.
— Ти какво гледаш, по дяволите? — изстрелях обратно към него.
— Опитваш се да създаваш неприятности?
— Само ако и ти го правиш — процедих аз и внимателно плъзнах ръка под палтото си, сякаш там имах скрит патлак. Точно в този момент той отклони погледа си.
— Не искам неприятности — увери ме бързо.
— Ставаме двама — казах аз.
Пътувахме мълчаливо. Метрото спря на Лафайет стрийт и аз се изправих да слизам.
— Ей, ти — извика пънкарят.
— Какво? — попитах аз.
— Весела Коледа, човече!
— И на теб — пожелах му аз и открих, че се усмихвам за пръв път през деня.
Тръгнах през виелицата по Лафайет стрийт и се насочих към Правда. Когато пристигнах, Клаус Креплин вече се беше настанил на видна маса. Той ми се усмихна коварно, даде ми знак да седна, после взе от масата пакет Дънхил и запали една цигара с елегантна сребърна запалка.
— Знаеш ли защо избрах този ресторант? — попита той. — Заради хайвера и цигарите. Това е едно от малкото заведения, останали в този здравно невротизиран град, където можеш да пушиш, без да рискуваш да те арестуват.
Всички сервитьорки бяха късо подстригани, със секси черни роклички. Една от тях приближи до масата ни с поднос в ръка. Креплин я наблюдаваше напрегнато.
— И, разбира се, обстановката е очарователна, не си ли съгласен?
Сервитьорката остави подноса, върху който имаше леден блок и две малки, изящно украсени таблички от неръждаема стомана. Върху всяка табличка имаше по шест малки чашки, напълнени догоре с прозрачна течност. Тя остави по една пред двама ни.
— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Креплин, — но си позволих волността да поръчам и за двамата.
— Шест водки? — попитах аз.
— Това е от специалната им водка. Придружена с хайвер, разбира се — поясни той, когато сервитьорката остави ледения блок между нас. Вътре беше закрепен тежък буркан с хайвер „Белуга“. Ужасих се като си помислих за цената.
Креплин вдигна първата чаша от табличката. Аз го последвах.
— Prost24 — каза той, чуквайки чашата ми, после обърна своята на един дъх. Аз обърнах моята, гърлото ми изтръпна от замръзналата водка. Незабавно усетих успокояващите й качества.
— Мисля, че имаше нужда от водка — изгледа ме Креплин.
— Не беше лесен ден — отговорих аз. — Но мисля, че ги знаеш всичко, нали?
— Чух, че си се озовал в опасно затруднение. Ще решиш ли проблема?