— Той ме доведе в компанията, той ми даде старт…
— Както казах преди, много уважавам твоята вяра в лоялността. Но не ти го отстраняваш. И не ти си провокирал падението му. Искам да го изхвърля, защото според мен той е слабохарактерен. Слабохарактерен що се отнася до теглото му, слабохарактерен в бизнеса. Но ако си мислиш, че като не заемеш поста ще спасиш Чък, просто грешиш. Той е свършен. Капут.
След като приключихме вечерята заедно с бутилка Каберне совиньон за петдесет и пет долара, Креплин отново върна разговора към бизнеса.
— Нито веднъж не ме попита за парите? — натърти той. — Защо?
— Хранехме се.
— Много учтиво от твоя страна. Искаш ли да узнаеш цифрата?
— Абсолютно.
Креплин отново се разсмя тихо.
— Е, това е доста привлекателна сумичка. Основната заплата е сто и петдесет хиляди долара годишно, но ще можеш да удвоиш тази цифра с участие в печалбата и с премии.
Аз преглътнах.
— Разбира се, в допълнение към стандартните пенсионни и пълни медицински планове, ние ще ти осигурим и служебна кола — марка по твой избор, на стойност до, да речем, петдесет хиляди долара. И ако си член на някой спортен клуб… ти си тенисист, нали?
— Направил си проучването си.
— Естествено. Както и да е, ще покрием и таксата за тенис клуба. Кланг-Мартелсман обичат администраторите им да са — как го каза — надеждни и осигурени.
Поиска сметката. После ме попита:
— Е… одобряваш ли тази сума?
Бях ударил джакпота. Бях спечелил от лотарията. Бях разорил банката. Е, не съвсем… но, Христе, триста бона на година? Дъхът ми спря. Щях да вляза в елитната лига.
— Клаус, определено одобрявам. — Макар че щом казах това, си помислих: Но аз ще се намразя заради това, че предавам Чък.
Тъй като снегът беше твърде силен за пиянска разходка до Сохо, той настоя да отида в апартамента му в Уолдорф тауърс за една чашка преди лягане. В таксито на път към центъра той се обърна към мен.
— Трябва да те помоля за една услуга.
— Разбира се, Клаус.
— Това всъщност не е услуга… Боя се, че по-скоро е изискване. И то е следното: с никого не трябва да обсъждаш това предложение за работа.
— Допусках това.
— Като казвам с никого, имам предвид, че не трябва да повдигаш въпроса даже пред жена си.
— Е, тя трябва да знае. Имам предвид, че това е голяма новина.
— Съгласен съм. И ще я узнае. В петък, на втори януари. Денят, в който ще се върнеш от почивката си на Бахамските острови…
— Да не си пуснал някой да ме следи? — пошегувах се.
Креплин се усмихна.
— Когато преди няколко месеца започнахме да обмисляме купуването на Гец-Браун, аз, естествено, започнах да проучвам досиетата на висшите администратори в заглавията, които щях да надзиравам. А пък Чък Зануси беше толкова ентусиазиран в похвалите си за теб, че започнах да разследвам…
Не можех да повярвам на ушите си.
— Чакай малко — прекъснах го, — да не би да искаш да кажеш, че Чък още преди месеци е знаел, че вие се готвите да купите компанията?
— Не. Знаеше само, че се интересуваме от Гец-Браун и това, че през септември се заехме да осъществим проучване, което включваше среща с висшите администратори и проверка на досиетата на персонала. Но той не беше чул нищо за продажбата до вчера — когато го помолиха да спре в Чикаго. Секретността е изключително важна при превземане.
— Той определено беше секретен що се отнася до интереса на Кланг-Мартелсман към нас.
— Това е така, защото той беше инструктиран да запази в тайна нашите проучвателни съвещания. А и не знаеше дали превземането ще се осъществи — и беше държан далеч от комуникационната примка преди тя да бъде fait accompli25. Знаеше обаче, че ако информира някого за нашия интерес към Гец-Браун, няма да има никакво бъдеще в компанията. Така че реши мъдро да си държи устата затворена.
— Но въпреки това той ще бъде уволнен.
— Това, приятелю, са приливите и отливите в корпоративния живот. Не се страхувай — ще му дадем много красив парашут, преди да го блъснем от самолета. И няма да го отстраняваме преди Коледа — което, в крайна сметка, би могло да му развали празника. Но има една още по-наложителна причина, поради която трябва да запазиш абсолютно мълчание за твоето повишение. Нашите изследователи на пазара се боят, че това би могло да сплаши рекламодателите на „Компютърен свят“ — ако преди Нова година тръгне слух, че назначаваме нов издател. В Кланг-Мартелсман ние сме много систематични по подобни въпроси. Планираме ги прецизно, за да сведем до минимум възможните търговски загуби и за да осигурим най-гладкото прехвърляне на властта.