— Добре, мистър Годфри — имате я. Утре ще се обадя, тогава ще се оправим с финия печат. Приятна вечер.
Тя затвори слушалката и притисна чело в дланите си.
— Приключи ли? — попитах я.
— Приключих — отговори тя, а гласът й звучеше изтощено като на спринтьор, току-що стигнал до финала.
— Кой беше?
— Дастскрийн — номер едно в Компютър дастшийлд екуипмънт.
Тя поклати глава, после вдигна поглед и ми се усмихна изтощено. Знаех какво си мислеше. Пребивам се, късам си гласните струни, държа се така, сякаш това е въпрос на живот и смърт. И какво ми плащат? Колкото за една нищо и никаква реклама на четвърт страница за някой тип, който прави брошури за монитори.
И аз свих рамене, сякаш исках да кажа: Добре дошла в продажбите. Но, Исусе, как добре познавах това чувство след приключване на сделката — усещане за изчерпване, за загуба. Спечелил си, и все пак какво си спечелил? Ти си някой, който продава рекламно място в едно списание. В огромния спектър на човешките стремежи онова, което правиш, е нищожно, може би даже не струва нищо. Но, както винаги казвам на новите си продавачи, истинската цел на упражнението — причината, поради която изразходваш толкова усилия, придумвайки, ласкаейки и убеждавайки клиента — е себеутвърждаването. Защото когато приключиш — когато получиш онова да — следва искрица на триумф. Уговарял си някого за нещо. Твоята гледна точка е надделяла. Потвърдил си стойността си. Макар и само за днес.
— Няма нищо лошо, че си хванала Дастскрийн — отбелязах аз. — Те са в бизнеса от десет-двайсет години. Добър продукт, добра разпространителска мрежа, малко по-напред от конкуренцията. За теб те трябва да са един добър, сигурен клиент. Давай, Деби…
Тя грейна.
— Благодаря, мистър Алън.
— Никога ли няма да започнеш да ме наричаш Нед?
— Когато вече не сте ми шеф.
— Имаш предвид когато ти завъртиш шоуто тук?
— Няма да е в този живот.
— Правило номер едно в продажбите, Деби: Не се подценявай. Как е майка ти?
— Горе-долу. Миналата седмица ангината й беше наистина лоша. Все пак ако се задържи така до 5 януари, ще трябва да я пратя в болница…
Пети януари беше първата годишнина на Деби в „Компютърен свят“ — също така и денят, който, според правилата в застрахователната политика на компанията, тя можеше (освен децата и съпруга) да прибави един близък член на семейството си към своя здравен план. Знаех, че тя отброява дните, докато нейната незастрахована майка (която през последната година боледуваше много често) най-накрая ще бъде защитена от осигурителната мрежа на компанията.
— Тя още ли гледа Раул след училище?
— Нямаме избор — сви рамене Деби. — С моята заплата няма да взема да плащам на гледачка… а на шест той е твърде голям за дневен център. Знаете ли, че за първи клас го приеха във Фейбър? — каза тя, споменавайки академията Фейбър, едно от най-добрите частни училища в града (и само на три преки от апартамента й в Стювесант таун).
— Да, чух. Това е фантастична новина. Трябва да е надарено хлапе.
— Той е най-добрият. Даже ще му позволят да започне от януари, вместо да го карат да чака до септември. Което е добре за мен — щото сега това PS40 е guana. Разбира се, първи клас във Фейбър струва девет хиляди долара годишно — и те няма да могат да му дадат стипендия. Така че тази премия наистина ми е необходима.
— Трябва да си изкарала повече от девет бона, нали?
— Тринадесет хиляди и четиристотин долара — уточни тя; — Онзи ден ги пресметнах.
— Без майтап? — казах аз и двамата се разсмяхме.
— Наистина ли ще ни платят премията другия петък? — попита тя.
— Деби, питаш ме вече за трети път.
— Извинявайте.
— Няма нужда да се извиняваш. Просто престани да се тревожиш за това. Както ти казах и преди, това е проста операция… а Йокимура наистина уважават ангажиментите си. Особено към служителите си. Те са японци, за бога! По-скоро биха си направили харакири, отколкото да не ти платят премията. Довери ми се.
— Доверявам ви се, мистър Алън. Това ми е първата година тук и тази премия, това наистина е от значение…
— Виж какво. Когато утре се видя на закуска с Чък Зануси, ще го помоля да потвърди това… каква цифра спомена ти…?
— Тринайсет и четиристотин.
— … добре, тринайсет и четиристотин е точната сума, която ще получиш на дванадесети. Той обикновено носи със себе си списъци с всички суми в отдел Продажби.