Ейвъри бе пометена от усещанията, които я заливаха. Бяха толкова силни, толкова нови. Чувстваше се напълно освободена в ръцете му, беше дива, ненаситна, страстна.
Любеха се, загубили всякакъв контрол над телата си, завладени от първична страст, почти дивашки.
Ейвъри усещаше, че изобщо не се владее, но не се страхуваше. Беше толкова удивително чувство — да се освободи от всички свои задръжки и опасения, да се отдаде без страх и смущение. Чувстваше се защитена в ръцете му и когато достигна върха и тялото й се разтрепери неудържимо, тя се изви и притисна към него. Вълна след вълна на помитащо удоволствие преминаваха през тялото й, докато тя оставаше вкопчена в него.
Неспособен да отлага повече, той също достигна точката на екстаза дълбоко в нея.
Останаха слети ведно дълги блажени минути. Дишането им бе накъсано и двамата нямаха сили да помръднат.
Сърцата им биеха в унисон. Той зарови лице в копринената й коса, затвори очи и вдъхна прекрасното й ухание.
— Дяволите да го вземат — прошепна той. Беше го оставила абсолютно без сили. Когато поиска да се отмести, за да не я смаже с тежестта си, му се стори, че костите му са станали течни.
Тя очевидно нямаше нищо против тежестта му, защото го дръпна към себе си, когато той се размърда, и прошепна:
— Не още.
Дали не бе действал твърде грубо? Тази мисъл изникна в съзнанието му и се закотви там. Можеше да бъде по-нежен, но тя бе така прекрасно освободена и дръзка, че той направо бе полудял.
— Ейвъри? Добре ли си?
Тя се усмихна заради тревожната нотка в гласа му.
— Значи за това била цялата шумотевица.
После се засмя толкова щастливо, че той се усмихна въпреки изтощението си.
С въздишка се претърколи настрани, стана и отиде в банята.
Тя придърпа чаршафа нагоре, намести възглавницата си и се отпусна назад. Още бе замаяна от това, което бе изпитала току-що. Определено можеше да се пристрасти към секса, поне към секса с Джон-Пол — във всеки случай. Пружините на леглото изстенаха, когато той се изтегна до нея. Тя отвори очи и се усмихна. Изглеждаше толкова арогантно горд от себе си. Лежеше настрана, подпрял глава, и я гледаше.
Тя изглеждаше напълно опустошена. Страстта още тлееше в очите й, а устните й бяха подпухнали от целувките му.
Тя знаеше, че му е доставила удоволствие, но се нуждаеше да го чуе от него. Странно как можеше да се чувства толкова силна допреди малко, а сега старите съмнения и комплекси се завръщаха. Не, тя не го беше разочаровала. Защо не й го кажеше?
Той прочете мислите й. Отгатна ги по погледа й. Очите й бяха замъглени. Не вярваше, че съжалява… може би просто се тревожеше.
Разбра, че е отгатнал, когато му каза:
— За какво си мислиш?
Той дръпна чаршафа и го свали под гърдите й. Тя го дръпна нагоре.
— Обзалагам се, че мога да го сваля по-бързо, отколкото балната ти рокля — провлече той.
— Охо. Много си доволен от себе си в момента, нали?
— И още как. — Наведе се и я целуна. Когато се дръпна, тя бе останала без дъх. Но той също.
О, колко обичаше този мъж. Той бе съвършен за нея. Тя протегна ръка да отмести косата от челото му — извинение да го докосне. Не можеше да се насити да го докосва.
Усмивката му стана похотлива.
— Познай какво.
Пръстите й се плъзнаха по мускулестия му врат и прекосиха рамото му. Тя бавно го погали.
— Какво? — попита мързеливо.
— Балната рокля я няма.
Стресната, тя вдигна глава и погледна надолу. Чаршафът бе смъкнат до глезените й.
— Наистина си те бива.
Той се наведе и целуна гърдите й. Пръстите му бавно обиколиха пъпа й. Назъбен белег се пресичаше в кръст в долната част на корема й. Издигнатият набръчкан център показваше, че е причинен от куршум. Сигурно трийсет и осми калибър, помисли си той. Или четирийсет и пети.
По дяволите, било е чудо, че е оцеляла. Той се наведе и бавно целуна всеки сантиметър от корема й. Усмихна се, когато тя вдиша рязко. Отново се претърколи настрана, за да гледа лицето й, докато ръката му обхождаше меките й извивки.
На Ейвъри й беше трудно да си поема дъх.
— Искаш ли…
— О, да, искам.
Тридесет и първа глава
Той бе ненаситен. Ейвъри се събуди по обяд. Обикновено не спеше до късно, но Джон-Пол не й бе оставил много време за сън през нощта.
Тя лежеше по корем и едната й ръка висеше от леглото. Той я гъделичкаше по гърба. Пръстите му я докосваха леко като перца. Опитваше се да я побърка ли, или просто бе много нежен заради белезите?
О, боже. Белезите й. Дори и Кери, която я обичаше като майка, не можеше да се сдържи и се мръщеше, когато видеше гърба й.
— Събуди ли се вече? — попита той. — Ейвъри?