— Радвам се да се запознаем, сър. За мен е истинска чест. Искали сте да ме видите? Боже, колко е топло тук. Може ли да сваля сакото си?
Бърбореше неконтролируемо, но някак не можеше да се спре. Забележката за температурата обаче привлече вниманието му. Слава богу, че слуховете се оказаха верни. Картър имаше собствен термостат и обичаше да поддържа температурата в стаята си малко над точката на замръзване. Приличаше на гробница в Аляска. Ейвъри се изненада, че не вижда как от устата й излиза пара. Точно тогава осъзна, че всъщност не диша.
Успокой се, каза си. Поеми си дълбоко дъх.
Картър ентусиазирано кимна. Той не спомена нищо за тока, който падна върху една купчина документи на бюрото му.
— И аз мисля, че е топло, но секретарката ми все казва, че тук е студено. Ей сега ще намаля малко отоплението.
Тя не го изчака да я покани да седне. Веднага щом той се обърна с гръб към нея, тя грабна счупения ток от купчината папки — които, както забеляза, бяха с етикети, на които пишеше нейното име и имената на останалите й колеги от кошарата — и се стовари на стола. Чорапогащникът бе усукан около коленете й. Ейвъри трескаво разкопча сакото си, свали го и го преметна върху коленете си.
Кожата на ръцете и раменете й веднага настръхна.
Стискай зъби, помисли си тя. Щеше да се справи. Веднага щом той седнеше зад бюрото си, тя щеше да свали незабелязано чорапогащника и да се отърве от него. Картър изобщо нямаше да разбере.
Това бе чудесен план и щеше да проработи, ако и Картър бе действал според него, но той не се върна на стола си. Вместо това се приближи до нея и приседна на ръба на бюрото. Според стандартите на Марго Ейвъри изобщо не беше ниска, но въпреки това трябваше да наклони глава назад, за да го погледне в очите. В тях сякаш проблесна някаква искрица веселие, което й се стори много странно, освен ако той не се забавляваше, като уволнява хора. Може пък и този слух да се окажеше верен.
— Забелязах, че куцате. Какво е станало с коляното ви? — попита той. Наведе се и вдигна шнолата, която бе паднала на пода.
— Дребен инцидент — каза тя, пое шнолата от ръката му и я пусна в скута си.
По въпросителното му изражение отгатна, че не му е дала задоволителен отговор.
— Една възрастна дама… доста възрастна в интерес на истината, шофираше кадилака си и не ме видя, докато вървях към моята кола на паркинга. Наложи се да скоча настрани, за да не ме блъсне. Озовах се върху един мерцедес и мисля, че така счупих тока на обувката си и ударих коляното си. — После, преди той да направи някакъв коментар за злощастния инцидент, тя продължи да говори бързо. — Всъщност тогава само съм разклатила тока. Счупих го окончателно, когато той заседна между асансьора и пода, а вратата на асансьора се затвори и притисна главата ми. — Той я гледаше, сякаш бе започнала да бръщолеви несвързано. — Сър, имах лоша сутрин.
— Тогава на ваше място бих събрал всичките си сили — каза той и тонът му стана сериозен. — Защото ще стане още по-лоша.
Ейвъри се оклюма. Картър най-после мина зад бюрото си и седна. Ейвъри се възползва от тази възможност. Пъхна ръце под сакото и полата си и свали чорапогащника. Не бе лесно, но можеше да се направи и макар че имаше вид, сякаш се върти нервно на стола, тя се справи. Когато той отвори папката с нейното име и зачете бележките, които той или някой друг бе събрал за нея, тя грабна чорапогащника и го смачка на топка. Когато Картър отново вдигна поглед, обувките вече бяха на краката й.
— По телефона ми се обади Майк Андрюс. — Ето го пак мрачното изражение, което сякаш й казваше „ей сега ще те уволня“.
Съвсем й прималя.
— Да, сър?
— Мисля, че го познавате?
— Да, сър. Не много добре — добави тя бързо. — Открих номера му и му се обадих, преди да си тръгна от работа.
— И по време на този телефонен разговор сте го убедили да изпрати специален отряд във „Фърст Нешънъл Банк“ в… — Той отново погледна в папката, търсейки името на града.
Ейвъри бързо изрецитира адреса и добави:
— Този клон на банката се намира близо до щатската граница.
Той се облегна назад, скръсти ръце и каза:
— Разкажете ми какво знаете за тези кражби.
Тя си пое дълбоко дъх и опита да се успокои. Сега вече бе на твърда земя, всичко бе под контрол. Тъй като бе въвела докладите на всички агенти в компютъра и бе изгледала записите от охранителните камери на банките, беше научила и запаметила и най-малката подробност.