— Киселината?
Ейвъри кимна.
— Шишенцето било пълно до половината, но пак щяло да бъде предостатъчно, за да убие Хедър. Мисля, че Джили не е забравила това момиче. Мисля, че просто е изчаквала.
Внезапно отекна гръмотевица и я стресна. Тя трепна, после се изправи и отиде до прозореца да погледне навън. Тъмни облаци се бяха скупчили над тях. Една светкавица проряза небето и отекна нов гръм.
Без да се обръща, Ейвъри каза:
— Според Кери Джили не била много умна. Използвала тялото си, за да получава това, което иска. Очевидно с годините е станала по-изобретателна и находчива. Кери казваше, че нямало мъж, който да можел да устои на чара й.
— Ти вярваш ли в това?
— Скарет очевидно е бил луд по нея и виж докъде стигна. Когато бях на пет години, Джили и Скарет се появиха вкъщи. Джили каза на баба, че трябва да плати, ако иска да ме задържи. За щастие Кери си беше вкъщи. Тя каза на Джили, че няма никакви права над мен, и я изтласка навън. Беше ужасна битка, но Скарет не се намеси… тогава. Джили постоянно крещеше: „Мъртва си, Кери. Мъртва си“.
— Ти къде беше в това време?
Тя се обърна и го погледна.
— Не си спомням нищо, но Кери каза, че ме намерили скрита под леглото. След като си тръгнаха, Кери ми обеща, че вече никога няма да се върнат.
Тя отпи от водата и се загледа в ръката си. Беше стискала капачката на бутилката толкова силно, че се бе отбелязала на дланта й.
— Но те са се върнали, нали?
— Да.
Той я гледаше внимателно, а тя затвори очи и му разказа какво се бе случило на четиринайсети февруари преди толкова години.
Когато тя свърши, каза:
— Скарет е бил като марионетка в ръцете й. Мисля, че сега Мънк й играе по свирката. Тя разиграва и двамата както си иска. Остави бутилката на масата и пристъпи към Джон-Пол.
— Сега знаеш.
— Сега знам…
— Е? — попита тя. — Кажи ми какво мислиш.
Той сви рамене.
— Мисля, че си права. Джили е маниачка.
Тя прокара пръсти през косата си и пристъпи още една крачка към него.
— Не това те питах.
— А какво?
Тя спря на крачка от него.
— Не съжаляваш ли?
Той недоумяваше.
— За какво да съжалявам?
— Че си се замесил с мен. Това е временно положение, но все пак…
— В никакъв случай.
Тя отстъпи назад.
— Джон-Пол, не може да не си отвратен…
— Не съм.
Тя го изгледа.
— Защо? Аз не съм от нормално семейство. Гените ми са истинска каша.
— Сладурче, няма нужда да говориш толкова мелодраматично и няма нужда да ми викаш. Нямам проблем със слуха.
— Как можеш да се усмихваш след всичко чуто? Как може да…
— Ейвъри, ти не си виновна за нищо от това, Джили е вършила тези неща.
Той мислеше, че звучи съвсем логично, но тя изобщо не се опитваше да прояви здрав разум.
— Сега разбираш ли защо никога няма да се омъжа?
Преди тя да отстъпи отново назад, той я спря. Постави длани на кръста й и бавно я придърпа към себе си.
— Не, не разбирам. — Тя се опита да избута ръцете му, но те бяха като циментирани за тялото й. — Ще трябва да ми обясниш. Страхуваш се, че ще превъртиш и ще се превърнеш в социопат ли?
— Не, разбира се, че не, но не мога да имам деца, а дори и да можех…
— Знам — каза той тихо. — Не би рискувала.
— Мъжете искат деца.
Тя стоеше между коленете му и се мръщеше, като пристъпваше от крак на крак.
— Някои искат — съгласи се той. — А някои не.
— А ти искаш ли?
Нямаше намерение да я лъже.
— Винаги съм си представял, че някой ден ще имам семейство и деца. Все още мога да ги имам — каза той. — Но, Ейвъри, има толкова деца, които се нуждаят от истински дом.
— Мислиш ли, че някога ще ме одобрят, след като проверят от какво семейство произхождам?
— Да, мисля.
— Аз няма да се омъжа.
Непокорството се бе върнало в гласа й. Опитваше се да скрие уязвимостта си, но не се получаваше. Знаеше, че тя приема това много болезнено.
— Предлагал ли съм ти да се омъжиш за мен?
— Не.
— Добре тогава. Мисля, че трябва да спрем със сериозните разговори за известно време. Освен това мисля, че имаш нужда да се разсееш.
Хрумна й, че той се държи по същия начин, както когато тя му показа гърба си. Белезите не го отблъснаха. Очевидно историите за Джили също. Какво, по дяволите, му имаше?
— Трябва да се отпуснеш — каза й той. Вдигна блузата й над пъпа и се наведе да целуне стомаха й.
— Нали затова упражнявам йога. Помага ми да се отпускам.
— Намерил съм по-добър начин за разтоварване.