— Знам, скъпа, но ужасно се тревожа за нея.
— Аз също. Тя ще се обади и тогава й кажи да не ходи в Шелдън Бийч. Накарай я да проумее колко е опасно за нея да отиде там.
— Добре — обеща той. — Няма да позволя нищо да й се случи.
— Ами ако Ейвъри се обади, след като си тръгнал за летището?
— Скъпа, тя ми знае мобилния телефон.
Разбира се. Кери бе толкова разстроена, че не можеше да мисли рационално.
— До скоро.
Тя затвори и реши да позвъни в службата на Ейвъри, за да разбере дали не се е обаждала на приятелите си, но не успя да проведе този разговор, защото агент Хилман влезе в стаята и й каза, че съдия Колинс иска да говори с нея.
— Ще ви местим в новото крило след няколко минути.
— Да, добре. Както кажете.
Хилман се изненада и зарадва на нейната готовност да им сътрудничи. Почувства се и леко самодоволен, защото се бе оказал прав. Беше казал на Бийн и Горман, че когато госпожа Салвети се успокои, тя ще започне да им сътрудничи и точно това правеше тя в момента.
Може би това нямаше да е толкова трудна задача в края на краищата.
Тридесет и четвърта глава
На Джили току-що й бяха направили масаж на цялото тяло и сега бе увита във фин чаршаф от скъп египетски памук с логото на „Утопия“ в ъгъла. Лежеше по гръб, със затворени очи, а козметичката й нанасяше маска от авокадо на лицето. Глупачката не спираше да бърбори. Затрупваше Джили с комплименти за безупречната й кожа и съвършеното тяло.
Джили никога не се уморяваше да слуша комплименти от мъже, но не се интересуваше ни най-малко какво мислят жените за нея. Тъкмо се канеше да каже на козметичката да си затваря устата, когато тя най-после свърши с нанасянето на маската и каза:
— Ще я оставим да се стегне петнайсет минути.
Най-после бе сама. Разхлаби чаршафа и остави хладния въздух да погали тялото й. Приятно бе да се отпусне така, особено след като толкова се разстрои от новината, че Кери и съдийката са оцелели от експлозията. За щастие, Мънк не бе при нея, когато съобщиха ужасната новина по телевизията, и така не й се наложи да се контролира. Той никога не я бе виждал в изблик на ярост и тя не знаеше как би реагирал, ако станеше свидетел на такъв. Тя със сигурност не искаше да го плаши, поне не засега, защото й бе ужасно полезен. Все още трябваше да се свършат толкова неща и бе от първостепенно значение Мънк да остане вярното й домашно куче.
Кери наричаше изблиците й на гняв пристъпи, но Джили се бе научила да ги контролира с годините. Не много, но в известна степен. Признаваше си, че ако някоя камериерка случайно бе влязла в стаята й точно след като тя чу новината за Кери, Джили вероятно щеше да й се нахвърли. И това щеше да й хареса.
Никога досега не бе убивала човек. Оставяше мъжете да се справят с проблемите й. Нали затова бяха мъжете? Обаче често се чудеше какво е чувството да убиеш някого с пистолет или дори с голи ръце. Ако някой я направеше нещастна, й се струваше съвсем естествено да желае да види смъртта му. Защо да се лишава от такава радост и задоволство? Сега осъзнаваше, че Мънк бе прав от самото начало. Той искаше да убие всяка жена поотделно и да направи смъртта на всяка да изглежда като нещастен случай, но Джили го бе умолявала и настоявала, докато накрая той се съгласи да направи нещата така, както тя искаше. Как бе възможно такъв изпипан план да се провали? Беше толкова съвършен, толкова прост, толкова… гениален.
Кери. Кери бе причината планът да се провали. Тази егоистична кучка бе съсипала всичко.
Джили се просна на леглото и заблъска с юмруци по възглавницата. Внезапно спря. Чу говорителят по Си Ен Ен да представя репортажа, който щяха да повторят. Джили се изправи веднага, нетърпеливо изтри сълзите от очите си и се взря в екрана. Кадрите се фокусираха върху съдийката, но Джили не се интересуваше от нея, независимо колко известна се оказваше, че е. Чакаше, виейки от ярост, докато накрая камерата се обърна към онази кучка сестра й и показа как я вкарват с носилка към линейката. Мъжете — парамедици, несъмнено, но все пак мъже — се суетяха около нея. Как смееха да й обръщат внимание? Как смееха? Джили бе по-вбесена от поведението на мъжете, отколкото от факта, че сестра й бе все още жива.
Камерата показа лицето на Кери в едър план. На Джили й се стори, че тя се усмихва, и това бе последната капка. Като започна да пищи и ругае, тя грабна една лампа и я запокити в стената.
Кери разваляше всичко.
Трябваше й цял час, за да се успокои. После се обади на рецепцията на хотела и поиска да й изпратят масажист. Масажът помогна и сега бе в състояние да измисли нов план. Реши той да не бъде толкова сложен.