— Крадците се наричат Политиците — започна тя. — Трима са.
— Продължете — подкани я той.
— През последните три месеца имаше три обира. Мъжете, всички облечени в бяло, нахлуват в клона на „Фърст Нешънъл Банк енд Тръст“ на Дванайсета улица на петнайсети март, точно три минути след отварянето на банката. Заплашват персонала и единствения клиент с пистолети, но не стрелят. Мъжът, който дава разпорежданията, притиска нож в гърлото на един от пазачите. Когато другите двама хукват към изхода, той наръгва пазача с ножа, после пуска ножа и излиза от сградата. Пазачът не е направил нищо, за да го предизвика. Не е имало абсолютно никаква причина за убийството.
— Наистина не е имало — съгласи се Картър.
— Вторият обир става на тринайсети април в „Банк ъв Америка“, в Мериланд. Управителката на банката е убита по време на обира. Водачът на групата тръгва към изхода, но внезапно се обръща и стреля от упор. Отново не е имало причина, защото всички от персонала са изпълнявали точно всички искания и заповеди на нападателите.
— А третият обир?
— Той става на петнайсети май в банка „Голдмънс Тръст“ в Мериланд. Както знаете, там насилието ескалира. Убити са двама, има и трети прострелян, когото нападателите смятат за убит, но той оцелява по чудо.
— Добре, това са фактите — кимна Картър. — А сега ми кажете какво ви накара да решите, че следващото им нападение ще бъде в някакъв малък клон на „Фърст Нешънъл Банк“ във Вирджиния?
Погледът му я смущаваше. Тя сведе очи, докато събере мислите си, после отново вдигна глава. Знаеше как бе достигнала до онзи извод, но й бе трудно да го обясни на оперативния директор.
— Може да се каже вероятно, че всичко зависи от това как гледам на нещата. Всичко беше там… е, почти всичко, в досието по случая.
— Никой друг не е видял това в досието — изтъкна той. — При първите три обира са нападали всеки път различна банка, но вие сте убедили Андрюс, че този път отново ще ударят клон на „Фърст Нешънъл Банк“.
— Да, сър, точно така.
— Забележително е… как сте успели да го убедите.
— Всъщност не успях — каза тя, като се надяваше Андрюс да не е предал на Картър всяка нейна дума.
— Използвали сте името ми.
— Да, сър. — Мислено се присви, сякаш й нанесоха удар.
— Казали сте на Андрюс, че съм издал заповед да действат. Така ли, госпожице Дилейни?
Е, това беше, помисли си тя. Сега щеше да последва новината за уволнението.
— Да, сър.
— Хайде да се върнем на фактите. Ето какво знам аз. Политиците нанасят ударите си на петнайсети март, тринайсети април, после на петнайсети май. Не знаехме защо избират точно тези дати, но вие сте отгатнали, така ли? Така сте казали на Андрюс — напомни й той. — Но не сте обяснили подробно.
— Нямаше време.
— Сега има време. Как стигнахте до този извод?
— От Шекспир, сър.
— От Шекспир?
— Да, сър. Обирите следват един и същ модел, почти като някакъв ритуал. Получих разпечатки за банковите операции в първата банка през седмицата преди обира. Проверих и при другите две банки. Мислех, че може да изскочи нещо, което да свърже трите банки.
Тя замълча за момент и поклати глава.
— Бях зарината с разпечатки из целия офис и наистина намерих нещо любопитно. За щастие имах дисковете с информацията от банките и успях да ги проверя отново в компютъра.
Картър потърка брадичката си и я разсея. Тя забеляза в погледа му известно нетърпение.
— Сър, изчакайте само още минута. И така, първата банка е обрана на петнайсети март. Тази дата извиква ли някаква асоциация в главата ви? — Преди той да отговори, тя продължи: — Старият римски календар? Юлий Цезар? — Той кимна. — Това трябва да се е въртяло някъде в главата ми в онази нощ, докато четях разпечатките и забелязах едно теглене от банкомат, направено от мъж на име Нейт Касий. Още не бях навързала картинката — призна си тя. — Но осъзнах, че ако не греша, а ужасно много се надявах да е така, лидерът на Политиците ни оставя следи. Може би си е играел на някаква извратена игра. Или просто е чакал да види колко време ще ни трябва, докато се усетим.
Вече бе привлякла вниманието му напълно.
— Продължете — каза той.
— Както вече казах, датите не ми даваха мира, докато не направих едно проучване. Проверих в стария римски календар и открих, че когато римляните са изчислявали дължината на месеците, са използвали определени дати. Знаем от пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“, че за март тази дата е петнайсети. Но за някои месеци е тринайсети. Така че като използвах тази логика, се заех да преглеждам тегленията от банкомат в седмицата преди обира за втората и третата банка и познайте какво открих?