Защо не се бе поддала на желанието си да убие Кери с ножиците? Защото това нямаше да е толкова забавно. След всичко, което сестра й й бе причинила, заслужаваше да страда дълго, преди да умре. Не беше честно. Някакви мъже да се тревожат за Кери, да се грижат за нея. Не я ли виждаха каква е грозотия?
Джили усещаше, че пак побеснява. Маската на лицето й започваше да я щипе. Мобилният й телефон иззвъня точно когато козметичката се върна в стаята.
— Махай се — сопна се тя. — Ще я измия сама. И затвори вратата след себе си.
Джили събори една купчина хавлиени кърпи, докато се пресягаше за телефона.
— Ало?
— Помислих си, че ще искаш да чуеш една добра новина. Открих къде се намират Кери и съдийката.
Това веднага я ободри.
— Така ли? Къде са, скъпи? Права ли бях? — попита тя, преди да дочака отговора му. — Ще ходят ли в Шелдън Бийч? Там ли ще скрият Кери до процеса?
— Сестра ти няма да ходи във Флорида, защото няма да свидетелства на процеса.
Джили се засмя щастливо.
— Страхува се.
— Да.
Маската на лицето й се нацепи от усмивката й.
— Това е чудесна новина. Сега ми кажи всичко.
Изслуша го внимателно и когато той свърши, му каза да не се тревожи, защото тя ще измисли нов, още по-добър план.
— Но нещо по-просто — обеща тя. После с тих, нежен глас добави: — Липсваш ми, скъпи.
— Скоро ли ще те видя?
— Разбира се.
— Обичам те.
Тя се усмихна отново.
— Да, знам.
Затвори телефона, пусна хавлията си и отиде в банята да си вземе душ. После се уви в мекия халат и се обади да повика камериерка, която да подреди и почисти бъркотията, която тя бе направила. Разходите за щетите щяха да бъдат удържани от кредитната й карта.
Два часа по-късно, когато Мънк влезе в стаята, тя бе готова за него. Носеше черна рокля от шифон и сандали с високи токове, но бе пропуснала да си сложи бельо. Когато тя се изправи на вратата на спалнята и светлината струеше иззад гърба й, тънката й рокля стана съвсем прозрачна. Джили бе сигурна в това, защото бе проверила предварително.
Когато пристигна, Мънк беше уморен, но веднага щом видя любовта на живота си, почувства прилив на нови сили. Знаеше колко усилия е положила тя, за да му достави това удоволствие. Инстинктивно бе усетила, че той ще иска да се люби с нея, и бе приготвила спалнята. Имаше запалени свещи, за да създадат подходяща атмосфера, и Джили бе облякла любимата му рокля. Тя бе съвсем същата като червената, която Джили носеше, преди той да я скъса. Като се отправи към нея, Мънк си напомни да внимава да не съсипе и тази рокля.
Той гледаше устата й. Тя бавно търкаше горната си устна с върха на езика си. Джили знаеше, че това му харесва. Любиха се диво и грубо. Нахвърлиха се един на друг като разгорещени диви животни. Роклята й падна на пода на парчета. По-късно, напълно задоволен, той се дръпна от нея, отметна ръка назад и затвори очи.
Тя му бе доставила удоволствие и сега бе негов ред да й угоди.
— Мисля, че трябва да изчакаме два-три дни — каза Джили — и после, след като си починеш, можеш да се погрижиш за Кери и съдийката. Тъкмо ще са се отпуснали и ще се чувстват в безопасност. Не си ли съгласен? Не би трябвало да ти е твърде трудно да се вмъкнеш и да направиш каквото трябва.
— Трябват ми поне две седмици, за да организирам и планирам всичко.
— Направих ли те щастлив току-що, Мънк?
— Знаеш, че е точно така, скъпа.
— Тогава и ти ме направи щастлива. Мога да изчакам може би седмица, но ще полудея, ако трябва да чакам по-дълго. Кери се усмихваше, когато я вкарваха в линейката. Тази усмивка никак не ми хареса.
— Разбирам.
— Тя е разказала на полицията за мен. Сега те знаят, че съм жива, и ще ме търсят. Беше прав — прошепна тя, — не трябваше да настоявам за писмата и не трябваше да й се показвам. Но мислех, че ще умре при експлозията, и исках да разбере…
— Не плачи, Джили — каза той и я прегърна. — Всичко ще се оправи.
— Да — сгуши се в него тя. — Веднага щом тя умре, всичко ще се оправи. Заради нея съм нещастна от толкова отдавна. Обещай ми да я убиеш скоро.
— Обещавам — отвърна той. — Знаеш, че бих направил всичко за теб.
Тя се усмихна доволно. Ръцете й се плъзнаха умело по тялото му.
— И тогава ще отидем в Шелдън Бийч.
Отчаяното желание на Мънк да й угоди го правеше трескав, но в същото време чувстваше, че може да се справи с всичко и ще успее благодарение на вярата й в него. Тя често му повтаряше, че го мисли за гениален и че той се подценява. Можеше да се справи. Щеше да се промъкне и после да изчезне, без да го забележат, независимо колко агенти от ФБР имаше наоколо.
Можеше да стане дори невидим.