Тридесет и пета глава
Пътуването до Флорида им отне три дни. Можеха да стигнат и по-бързо, но тъй като имаха време, караха по по-живописни и не толкова оживени пътища из Джорджия.
Прекараха две нощи в чисти, обикновени мотели в затънтени малки градчета. Първата нощ всеки си имаше собствена стая. Ейвъри не покани Джон-Пол да спи при нея и той не попита, нито предположи, че е поканен. Тя отчаяно се опитваше да се дистанцира от него, защото вярваше, че така раздялата им накрая ще бъде по-безболезнена, но не успяваше. Само се заблуждаваше. Тя го обичаше и не знаеше какво да прави. Първата нощ изобщо не мигна, мята се и се въртя в леглото, докато накрая се почувства замаяна и на сутринта беше в крайно мрачно настроение. Втората вечер Джон-Пол не я попита. Просто плати за две стаи, докато Ноа говореше с един от шефовете си по телефона.
Джон-Пол последва Ейвъри в нейната стая и пусна чантата си до нейната. Тя не възрази, но каза:
— Само ще спим. Никакъв секс.
Той се усмихна, съблече дрехите си и се отправи към душа.
— Питал ли съм нещо? — измърмори, преди да затвори вратата в лицето й.
Климатикът бе усилен и в стаята беше леденостудено, но към два през нощта Ейвъри се събуди в прегръдката на Джон-Пол, затоплена и настроена за любов. Бе просто неустоим. Любиха се и беше още по-хубаво от предния път, защото сега и двамата знаеха какво харесва другият и за минути бяха съвършено настроени един за друг.
Стената, която отделяше стаята им от тази на Ноа, бе тънка като хартия. Ейвъри се опита да не вдига шум, но когато усети първите вълни на върховното удоволствие да заливат тялото й, чувството бе толкова неописуемо, че тя захапа рамото на Джон-Пол, за да не извика силно.
Беше толкова прекрасно, че когато се събуди в шест, Ейвъри отново се претърколи в прегръдката му и, както би казала Марго, му се нахвърли.
После той отново заспа. Тя отиде в банята, взе си душ, застана пред огледалото и се взря изпитателно в лицето си. Страните й бяха порозовели от допира до наболата му брада, а устните й бяха подути от целувки.
Тя въздъхна, поклати глава и прошепна:
— Здравейте. Аз съм Ейвъри и съм сексохоличка.
Не можеше да вини никого освен себе си. Като се закле да го остави на мира, тя взе четката си за зъби и се опита да не мисли за Джон-Пол, докато се приготвяше.
Когато потеглиха, той бе в много по-добро настроение. Държеше се почти дружелюбно с Ноа. Не съвсем, но почти. Ейвъри си помисли, че се държат като съперници в някакво състезание, но не след дълго осъзна, че и на двамата им бе забавно да си разменят обиди.
След като спряха, за да обядват, Ейвъри се настани на задната седалка, нахлупи бейзболната шапка, за да не й блести слънцето в очите, и реши да дремне.
Мъжете понижиха глас, за да не й пречат. Ноа знаеше за Джили. Беше прочел досието на Ейвъри и бе дошъл подготвен.
Двамата разсъждаваха как Джили се е свързала с Мънк и каква точно бе връзката им. Ноа, разбира се, знаеше и всичко за Скарет и смяташе, че може той да дърпа конците. Джон-Пол не бе на това мнение и изтъкна, че когато Мънк поемеше някоя поръчка, той действаше по свое усмотрение.
Темата доведе до друга.
— Ще си загубиш ли работата за това, че ни помагаш? — попита Джон-Пол. — ФБР търсят Ейвъри.
— Аз не работя за ФБР. По-скоро съм на свободна практика, така да се каже.
Джон-Пол се подразни.
— Разбира се, че ти работиш за ФБР. За какво иначе размахваш тая значки, по дяволите?
— По-лесно си намирам място за паркиране. Само затова я нося.
— Говори сериозно.
— Понякога липсва ли ти?
— Кое?
— Тръпката.
— Не.
— Още ли живееш в блатото?
— Живея в Боуън.
— В мочурището.
— Да, може, да се каже.
— Мислиш ли, че тя ще иска да живее там?
Той се престори, че не разбира.
— Кой?
Беше забравил колко безцеремонен може да бъде Ноа.
— Жената, с която спиш. Жената, от която не можеш да отлепиш погледа си, докато караш. Поглеждаш в огледалото за обратно виждане на всеки десет секунди, откакто седна зад волана. Ще ни претрепеш, ако не се съсредоточиш върху пътя.
Джон-Пол бе твърдо решен да не обсъжда Ейвъри с Ноа.
— На колко километра е според картата онова градче, в което избра да отседнем тази вечер? Как се казваше? Уолдън Пойнт?
— Мен, ако питаш, никога няма да се задомя. Има твърде много жени, за да избера само една.
— А от Уолдън Пойнт има колко? Трийсет и пет или четирийсет километра до Шелдън Бийч?
— Никога не съм вярвал, че ще се намери жена, която да те понася, но явно съм грешал.
Джон-Пол не можеше да продължава да се преструва, че не го слуша.
— Ти изобщо не ме познаваш, Ноа.