Тя постави ръка на бедрото му, наведе се над скоростния лост и го целуна. Ръката й се плъзна нагоре и го погали.
Той бързо се възбуди. Доволна от реакцията му, Джили дръпна ръката си.
— Защо не им спестим мъките още тази вечер? — попита тя нацупено.
На Мънк му трябваха няколко секунди, за да разбере какво иска тя. Прочисти мислите си и каза:
— Утре. Почакай само да видиш. На дневна светлина е по-добре. Освен това трябва да направя няколко незначителни промени и да оправя някои дреболии, за да съм готов. Искаш всичко да е перфектно, нали, любов моя?
— Разбира се. Но защо да е по-добре на дневна светлина?
— Никой не очаква да бъде атакуван, когато слънцето е изгряло. В миналото винаги съм се опитвал да действам през нощта. Онези агенти смятат, че познават почерка ми на действие.
— Мислиш, че са те проучвали?
— Да. Докато е тъмно, охраната ще е нащрек.
Тя въздъхна.
— Добре. Ще трябва да почакам до утре. Не забравяй, че ми обеща да гледам. Няма да решиш друго, нали?
— Не, няма — увери я той. — Ще бъдеш на безопасно място, но така, че да виждаш всичко чудесно. И имам изненада за теб. Щях да ти кажа утре, но…
— Кажи ми сега — оживи се тя. — Моля те.
— Добре. Знам колко беше разочарована, когато видя, че къщата в Колорадо е избухнала. Но този път ще бъде различно. Ще ти дам да натиснеш копчето.
Тя се засмя очарована.
— Искаш да ме заслепиш ли?
Той кимна.
— О, да. Аз съм легенда, нали знаеш. Ще заслепя всички.
Тридесет и седма глава
След като Мънк откара Джили обратно в хотела в противоположния край на Уолдън Пойнт, той се качи отново в колата и отиде до един жилищен квартал на около километър и половина от „Милтс Мотел“.
Пробяга разстоянието да скривалището си и тихо се изкачи по стълбите. Трябваше да доизпипа кабелите. Работата му отне много повече време, отколкото бе очаквал, несъмнено защото бе уморен, но когато накрая приключи, бе доволен от свършеното. Този път нищо нямаше да се обърка.
Минаваше три часът през нощта, когато бе готов да си легне. Като внимаваше да не събуди Джили, той внимателно седна на леглото до нея и я загледа как спи. О, колко много я обичаше! Тя бе толкова красива, толкова необикновена… толкова съвършена. Легна до нея и си помисли отново, че е най-щастливият мъж на света. Заспа, обвил ръце около нея, сред уханието на парфюма й, и сънува, че са на меден месец.
Приказките се сбъдваха понякога. Двамата щяха да заживеят щастливо.
На следващата сутрин Джили се облече особено грижливо. В края на краищата щеше да ходи на църква, така че се докара с бяла пола, бяла плетена блуза и сандали с тънки каишки и високи токове. Докато решеше и навиваше косата си, Мънк постави багажа им в колата.
— Да не забравиш касетата ми — напомни му тя.
— Никога не бих я забравил — увери я той, макар че всъщност я беше забравил. Тя щеше да излезе от кожата си, ако загубеше касетата. Толкова бе вманиачена по така нареченото си доказателство, че настояваше винаги да го носи със себе си. Странност, с която той се примиряваше, така както тя се примиряваше с неговите малки странности. Нали точно това бе солидната връзка, готовността да даваш и вземаш.
Той извади касетата от видеото, пъхна я в кутията и я постави на леглото до сламената й чанта.
Джили се гримираше пред огледалото. Мънк я видя как си слага червено червило и се усмихна, защото знаеше, че тя носи този цвят само за да му достави удоволствие. Беше му го казала.
Джили прибра червилото и касетата в чантата, взе сламената си шапка с бяла панделка и отиде в средата на стаята. Завъртя се и попита:
— Изглеждам ли готова за църква?
Лицето му поруменя от възбуда.
— Изглеждаш красива — прошепна той. — Винаги изглеждаш красива.
Тя отиде до него, намести възела на вратовръзката му, както би направила любеща съпруга, и каза:
— Изглеждаш чудесно в костюм. Трябва да се обличаш така по-често.
— Щом ти харесва, ще го правя.
Тя го хвана за ръка и двамата отидоха заедно до колата. Харесваха му такива дребни неща, помисли си той. Да го хваща за ръката. Това бе знак за доверие, нали? Начинът, по който вдигаше към него поглед, изпълнен с обожание. И това му харесваше.
— Вече съм паркирал другата кола надолу по улицата до църквата — обясни той. — Като предпазна мярка. Ключът е в сенника.
— Няма да се наложи да я използвам. Ти си обмислил всяка възможност.
Той бе сигурен в това и се съгласи, но мисълта за кабелите малко го тревожеше. Беше толкова изморен, беше направил само един тест, но той би трябвало да е достатъчен.
Вятърът се усили, докато пътуваха. Мънк погледна нагоре към кулата над киносалона, когато завиха зад ъгъла. Той влезе в паркинга и спря отпред в края, за да може Джили да види всичко. Така никой не можеше да паркира пред тяхната кола и ако се наложеше да пресече тротоара, за да излезе на улицата, можеше да го направи, без да се бави.