Той изгаси двигателя.
— Готова ли си?
— О, да.
— Дистанционното е в жабката.
Тя внимателно го извади.
— Прилича на дистанционно за гараж.
— Точно такова е, но модифицирано, разбира се.
— Кога да натисна бутона?
— Мислех, че няма да е зле да изчакаме, докато забият камбаните на църквата.
Джили се обърна назад и се загледа в мъжете, жените и децата, които бързаха към църквата. Не искат да закъснеят, помисли си тя.
Шоуто щеше да бъде отвън. Жалко, че нямаше да го видят.
— Колко е часът сега?
— Още пет минути.
— Не искам да чакам. Искам да го направя сега.
Мънк бръкна под седалката и й подаде бинокъла.
— Когато си готова.
Джили вдигна бинокъла и навлажни устните си с език. Нагласи фокуса така, че да вижда стаята, в която предната нощ светеше лампа.
— Сега ще си върна мечтата — прошепна тя.
Натисна бутона. Нищо не се случи и тя го натисна отново. После отново, по-силно, и го задържа.
— По дяволите! — измърмори Мънк. — Вятърът трябва да е разместил някоя жица. Спри да натискаш бутона, скъпа. Ще трябва да се кача там да го оправя. Ти стой тук. Става ли? — Той внимателно взе дистанционното от ръката й. — Ако нещо се обърка…
— Тревожиш се прекалено много. Оправи жицата! — Обърна се към него малко по-рязко, отколкото бе възнамерявала. — Извинявай. Не трябваше да съм толкова нетърпелива. Мога да изчакам няколко минути.
— Това е моето момиче — каза той. — Просто за всеки случай, помниш ли какво трябва да направиш?
— Да вляза в църквата, да изляза през страничния вход и да се кача в другата кола.
— И да минеш по страничната уличка, която ти показах. Не минавай пред мотела.
— Няма да тръгна без теб.
Предаността й стопляше сърцето му. Той потупа ръката й, постави дистанционното на пода до седалката си и слезе от колата. Пъхна една ръка в джоба си и небрежно закрачи през паркинга и по стъпалата на църквата.
Камбаните зазвъняха точно когато той влезе. Трийсет секунди по-късно той излезе през страничния вход, пресече улицата и извървя три пресечки на север, преди да се увери, че никой не го следи. Пресече улицата и се отправи към киното.
Задната врата бе заключена, разбира се. Използва инструментите си да се справи с резето, влезе вътре и бързо заключи след себе си.
Сега беше в задния коридор. Вратата водеше към кулата, а навесът над централния вход беше в другия край на фоайето.
Остана в сянката зад снекбара няколко минути, ослушвайки се за някакви звуци, и когато се убеди, че е съвсем сам, се промъкна до вратата. И тя беше заключена, точно както я бе оставил. Бързо я отключи, отвори я и погледна нагоре. Кафявият конец, който бе оставил на третото стъпало, си стоеше непокътнат. Никой не бе открил скривалището му. Прескочи конеца и предпазливо се заизкачва, защото знаеше, че петото стъпало скърца. Сигурен бе, че е сам — киното отваряше чак за прожекцията в два следобед, — но въпреки това го прескочи.
На последното стъпало имаше опъната жица, много по-тънка от конец за зъби, напълно невидима за невъоръжено око.
Мънк отпусна ръчката, за да отвори вратата, без всичко вътре да експлодира в лицето му.
Добре че собственикът не бе решил да сменя рекламата над входа днес, помисли си и се усмихна. Сменяха филмите само в сряда, но Мънк бе поставил капан за всеки случай. Повече предпазливост никога не бе излишна, независимо какво мислеше скъпата Джили.
Отвори вратата съвсем леко и надникна вътре. Пушката с прикрепения мерник още си стоеше в ъгъла, подпряна на стълба.
Погледът му се премести към спусъковия механизъм на ръчно изработената му ракета. Точно както бе предположил, една от жиците се бе плъзнала надолу. Не висеше свободно. Вятърът я бе разхлабил само колкото да прекъсне веригата.
Щеше да оправи всичко за две секунди. Отвори вратата широко, пристъпи вътре и коленичи. После замръзна. Гласът дойде вляво от него, от другата страна на камбаната.
— Хубава ракета си имаш тук.
Мънк бе прекалено поразен, за да помръдне. Мозъкът му пищеше ужасено. Не, не, не. Жицата… конецът… нищо не бе докоснато. Как е могъл…
Друг глас прозвуча вдясно от него.
— Мисля, че има проблем с това да я задейства.
Мънк се хвърли към пушката си. Никой от мъжете не опита да го спре. Той се претърколи, стреляйки в движение.
Нищо не се случи. Пушката беше празна. Ноа се появи на светло. Мънк го видя и се присви назад.