Снимките, направени на Ейвъри в болницата, доказваха без всякакво съмнение, че Скарет я бе изоставил в антрето на къщата, смятайки, че тя ще издъхне всеки момент. Само за час съдебните заседатели взеха решението си, потвърдиха вината на Скарет и той бе отведен обратно в затвора, където му беше мястото.
Джон-Пол остана в Шелдън Бийч с Ейвъри по време на процеса, а Кери пристигна един ден преди датата, на която племенницата й щеше да свидетелства. Лелята на Ейвъри бе преживяла истински ад и Джон-Пол очакваше да види една сломена жена. Но тя го изненада. Дори и да бе съсипана от предателството на съпруга си, тя не го показваше.
Между телефонните разговори, които тя провеждаше с персонала в офиса й в Бел Еър, Джон-Пол й съобщи, че ще се ожени за Ейвъри. Кери не искаше и да чуе за това. Ако племенницата й щеше да се жени, тя щеше да й намери някой мъж с потенциал… и пари. Какъв живот щеше да води, омъжена за дърводелец?
О, да, Кери бе костелив орех… и по-кръвожадна от крокодил, когато нещата не ставаха така, както искаше тя.
Джон-Пол определено я хареса.
Четиридесета глава
— Господин Картър ще ви приеме сега.
— Благодаря. — Ейвъри изпъна полата си и се усмихна на секретарката, докато вървеше към вратата.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джон-Пол.
Тя поклати глава.
— Ще ме изчакаш ли тук?
— Ако трябва, и цял живот.
Тя отвори вратата и влезе във фризера. Тази сутрин бе дошла подготвена и носеше сако с дълъг ръкав.
— Добро утро, сър.
— Седни, Дилейни.
Не изглеждаше особено щастлив, но пък тя и без това никога не бе виждала Картър да се усмихва, така че не беше сигурна дали той още й е ядосан или не.
Седна на стола срещу бюрото му и скръсти ръце в скута си.
— Сър, ако се каните да ме уволните, бих искала да ви изпреваря и да подам молба за напускане.
— Защо?
Той се беше изправил при влизането й в стаята, но сега седна отново зад масивното си бюро.
— Ако съм напуснала по свое желание, няма да имам черна точка в автобиографията си.
— Чудя се защо смяташ, че ще те уволня.
— Защото не спазих процедурата. — Ръцете й трепереха. Не беше сигурна дали заради студения въздух в кабинета, или заради факта, че бе толкова нервна. Той умееше да я превърне в кълбо от нерви само с един свой поглед. — Трябваше да се сетя за всичко много, много по-рано, но в своя защита ще кажа, сър, че бях заета да избягвам куршумите и капаните, които ме дебнеха. Нямах време да анализирам данните, а трябваше да намеря — добави тя бързо, за да му покаже, че поема пълна отговорност за грешките си. — Освен това използвах името ви, за да принудя агент Кели да ми позволи да се кача в колата, с която се извършваше проследяването, а вие изрично ми бяхте заповядали никога да не правя това. Не спазих йерархията, не позволих на агентите, на които бе възложено да ме охраняват, да си свършат работата. Сър, аз избягах от тях. Наистина. Освен това ви обезпокоих по време на ежемесечната ви игра на покер, като ви се обадих онази нощ от Уолдън Пойнт, а всички в Бюрото знаят, че вечерта, в която играете покер, е нещо свещено за вас.
Стори й се, че забеляза как ъгълчето на устните му леко се повдига. Дали се канеше да се усмихне, или да й се присмее? Той се наведе напред и опря длани върху бюрото си.
— Само за сведение, имах фул в онзи момент, Дилейни, но ти използва кода за спешен случай, така че трябваше да пасувам и да изляза от играта. Защо ми се обади, вместо да минеш по каналния ред?
Тя можеше спокойно да му каже истината. Нямаше какво да губи.
— Знаех, че ще ме изслушате и ще ми кажете дали съм права или не. Знаех също, че щяхте да ми помогнете, а трябваше да се действа бързо. Само защото ми дадохте съгласието си, успяхме да се справим.
— Продължавай — подкани я той.
— Докато агентите уреждаха нещата във Флорида, аз се обадих и казах на леля си Кери, че двамата с Джон-Пол сме отседнали в мотела „Милтс“ в Уолдън Пойнт и че и нея ще я доведат при нас, за да изчакаме заедно началото на процеса. Знаех, че ще се обади на съпруга си Тони и ще му каже да дойде там. А докато тя го направеше, агентите вече щяха да следят телефонните обаждания и електронната поща на Тони.
— Ами ако не му се беше обадила? — попита Картър.
— Тогава аз щях да му позвъня. Но тя му каза каквото трябваше и както подозирах, Тони се свърза с Джили и й съобщи новината, че двете с Кери ще бъдем заедно във Флорида. После и сам си резервира билет за полет до Флорида. — Тя си пое дъх и продължи: — Когато агентите откриха местонахождението на Джили, тя и Мънк вече бяха изчезнали, но пък ние знаехме накъде са се отправили.