— Виж — прошепна тя.
— Виждам я — каза Джон-Пол.
Ейвъри поклати глава.
— Не нея. Виж детективите. Виж как реагират на въздействието й.
И двамата мъже бяха наведени напред, сякаш несъзнателно се опитваха да се доближат до Джили. Единият каза нещо, после се протегна и докосна ръката й.
— Тя ги омайва — каза Ейвъри.
Един полицай отвори вратата на стаята за разпити. Джили го погледна и като мързелива персийска котка протегна гъвкавото си тяло и се изправи. Докато вървеше към вратата, спря за миг, погледна през рамо към детективите и им се усмихна. И двамата веднага отвърнаха на усмивката й. Не изпуснаха нито едно нейно движение, докато вратата не се затвори зад нея.
Ейвъри погледна Джон-Пол в очите.
— Сега вече съм готова.
Тя първа излезе от сградата на полицията. Не погледна назад нито веднъж.
Епилог
Залезът бе любимото време от деня на Ейвъри. Обичаше да излиза навън и да сяда на люлката на верандата, която Джон-Пол бе направил за нея. Чуваше как водата се плиска в кея зад къщата и ако затвореше очи, почти усещаше мириса на люляците, които той бе засадил.
Вратата на къщата се отвори и затвори и съпругът й дойде да седне до нея. Прегърна я, облегна се назад и леко залюля люлката.
— Готова ли си за утрешния ден в училище, скъпа?
— Да.
— За какво си мислеше? — попита той. — На твоето щастливо местенце ли се бе пренесла?
Тя отпусна глава на рамото му и се усмихна.
— Моето щастливо местенце е точно тук.