— Защо трябва да ходиш чак в Калифорния, Кери? От теб се очаква да си останеш вкъщи, при баба и мен.
Кери се засмя.
— От мен се очаква?
— Пейтън каза, че майка й казала така. Казала още, че ти вече си учила в колеж и сега от теб се очаква да си останеш вкъщи, за да помагаш с грижите за мен, защото те не са по силите на един човек.
Пейтън бе най-добрата приятелка на Ейвъри и тъй като беше една година по-голяма от нея, малката вярваше на всяка нейна дума. Според Кери майката на Пейтън — Хариет си пъхаше носа, където не й бе работата, но тъй като се държеше мило с племенницата й, от време на време тя се примиряваше с поученията относно семейните им дела.
След като сгъна любимия си небесносин ангорски пуловер и го прибра в куфара, Кери отново се опита да обясни на Ейвъри защо се налага да замине.
— Спечелих стипендия, нали помниш? Ще получа магистърска степен, а както ти обясних поне пет пъти, колкото повече учи човек, толкова по-добре. Трябва да замина, Ейвъри. Това е чудесна възможност за мен и след като създам собствена компания и стана богата и известна, вие с баба ще дойдете да живеете при мен. Ще имаме голяма къща в Бевърли Хилс, със слуги и басейн.
— Но тогава няма да мога да ходя на уроците си по пиано, а госпожа Бърнс казва, че имам слухове.
Тъй като племенницата й говореше съвсем сериозно, Кери се насили да не се засмее.
— Казала е, че имаш слух, и това означава, че ако се упражняваш упорито, можеш да станеш много добра пианистка. Но и в Калифорния ще имаш възможност да ходиш на уроци по пиано. На тренировки по карате — също.
— Тренировките ми харесват и тук. Сами казва, че ударите ми с крак стават все по-силни, но знаеш ли какво, Кери? Чух баба да казва на майката на Пейтън, че не иска да ходя на карате. Не било подходящо за една млада дама.
— Толкова по-зле — отбеляза Кери. — Аз плащам за тези тренировки и искам да се научиш как да се защитаваш.
— Но защо? — попита Ейвъри. — И майката на Пейтън попита същото баба.
— Защото не искам никой да те тормози така, както Джили тормозеше мен — обясни тя. — Няма да израснеш с чувството за страх. И съм сигурна, че в Калифорния има чудесни училища за самоотбрана и учителите в тях са също толкова приятни, колкото Сами.
— Майката на Пейтън казва, че баба казала, че Джили заминала, за да стане филмова звезда. Ти също ли искаш да бъдеш филмова звезда, Кери?
— Не, аз искам да създам своя собствена компания и да спечеля купища пари. Ще превръщам други хора в звезди.
Ейвъри отново се обърна към огледалото и си сложи чифт зелени стъклени обици. После разплете колието в същия цвят и го сложи на врата си.
— Знаеш ли какво още каза Пейтън? — Не изчака отговора на леля си. — Майка й казала, че когато Джили ме родила, била достатъчно голяма, за да знае как да се пази.
— Точно така — потвърди Кери. Издърпа чекмеджето, в което държеше чорапите си, изсипа ги на леглото и започна да ги подрежда по двойки. — Джили беше на осемнайсет.
— Но какво е искала да каже майката на Пейтън. Как да се е пазела?
— Имала е предвид, че Джили е трябвало да вземе предпазни мерки.
Чекмеджето падна на пода. Кери го вдигна и го пъхна обратно на мястото му, после продължи да сортира чорапите си.
— Но какво означава това? — настоя Ейвъри. Тя беше си сложила друга огърлица и правеше физиономии в огледалото.
Кери се престори, че не я е чула. Нямаше желание да се задълбава в дълъг и усукан разговор за секса и предпазването от нежелана бременност. Ейвъри бе още твърде малка, за да научава всичко това. Като се надяваше да отвлече вниманието на племенницата си, тя каза:
— Знаеш ли, че си голяма късметлийка?
— Защото вие двете с баба се грижите за мен, както не съм по силите на един човек?
— Точно така — съгласи се Кери. — Но си късметлийка и защото докато е била бременна с теб, Джили не е пиела като смок и не се е тъпчела с разни хапчета, от които ти става хубаво. Ако беше взимала всички тези боклуци, щеше да се родиш със сериозни проблеми.
— Пейтън казва, че майка й казала, че съм късметлийка, че изобщо съм се родила.
Доста раздразнена, Кери каза:
— Майката на Пейтън май много обича да приказва за Джили.
— Аха. Хапчетата, от които ти става хубаво, лоши ли са?
— Много — кимна Кери. — Могат да те убият.
— Тогава защо хората ги вземат?
— Защото са глупави. Сега прибери бижутата и ела да седнеш върху куфара ми, за да ми помогнеш да го затворя.
Ейвъри внимателно прибра обиците и огърлиците в кутията от обувки. После се покатери на леглото.
— Може ли да видя това? — попита тя и взе една малка книжка със синя пластмасова корица.