— Аз ли съм й причинила това? — попита Лола недоумяващо. — Баща ти я глезеше и след като ни напусна, аз също я глезех, за да не се чувства изоставена. Аз ли я превърнах в чудовището, което е станала?
— Не знам.
Не пророниха нито дума повече, докато стигнаха до дома си. Кери паркира на алеята пред гаража и изгаси двигателя. Тъкмо отваряше вратата, когато Лола сграбчи ръката й.
— Толкова съжалявам за начина, по който съм се държала с теб. — Сега вече се разплака с глас. — Ти си толкова добро момиче, а аз съм те приемала за даденост през всичките тези години. Животът ни се въртеше около Джили, нали? Сякаш съм прекарала по-голямата част от тези осемнайсет години, стараейки се да я държа спокойна… щастлива. Просто искам да знаеш, че се гордея с теб. Никога не съм ти го казвала, нали? Явно трябваше да преживея този кошмар, за да осъзная какво съкровище си ти. Обичам те, Кери.
Кери не знаеше как да отговори. Не помнеше кога и дали изобщо някога майка й й беше казвала, че я обича. Чувстваше се сякаш току-що е спечелила някакво състезание, в което е била предизвестеният победител. Любимката бе изпаднала в немилост и тъй като нямаше друго дете освен нея, тя печелеше наградата.
Но това не беше достатъчно.
— Какво ще правиш с Джили? — попита тя.
— Ще я накарам да постъпи както е редно, разбира се.
Кери се отдръпна.
— Ти все още не разбираш, нали? Тя няма да постъпи както е редно. Може би не може. Не знам. Тя е болна, майко.
Лола поклати глава.
— Тя е разглезена, но аз мога да…
Кери я прекъсна.
— Все още живееш в измислен свят — прошепна тя. Затръшна вратата на колата и тръгна към къщата.
Майка й я последва в кухнята, взе една престилка от закачалката на стената и я върза на кръста си.
— Помниш ли какво се случи на осмия ми рожден ден? — попита Кери, като издърпа един от столовете край кухненската маса и се отпусна на него.
Стараейки се да избегне неприятния спомен, Лола се обърна.
— Не сега, скъпа. Защо не подредиш масата, а аз ще приготвя вечерята.
— Купи ми онази кукла Барби, която толкова исках.
— Кери, не искам да говорим за това сега.
— Седни. Налага се да го обсъдим.
— Случи се преди толкова време. Защо трябва да се ровим в миналото?
Този път Кери нямаше намерение да отстъпи.
— Онази вечер дойдох в спалнята ти.
— Кери, не искам…
— Седни, по дяволите. Не можеш да продължиш да живееш по този начин. Трябва да приемеш фактите. Седни, майко. — Идеше й да я стисне за раменете и да я разтърси, за да я вразуми най-после.
Лола се предаде. Седна на стола срещу дъщеря си и преплете ръце в скута си.
— Помня, че баща ти беше много разстроен от твоите обвинения — каза тя. — А Джили плачеше. Ти събуди цялата къща онази вечер.
— Тя искаше куклата ми — защити се Кери. — Когато отказах да й я дам, тя ми каза, че ще ми извади очите. Събудих се посред нощ и я видях да стои надвесена над мен с ножици в ръка. На лицето й грееше налудничава усмивка. Отваряше и затваряше ножиците шумно. После вдигна новата ми кукла и видях какво бе сторила с нея. Беше й извадила очите, майко, а онази усмивка на лицето й… беше ужасно. Отворих уста да изпищя, а тя се наведе към мен и прошепна: „Сега е твой ред“.
— Беше прекалено малка, за да помниш точно какво се е случило. С времето онзи дребен инцидент е започнал да ти се струва все по-ужасен.
— Напротив — настоя Кери. — Случи се точно това. Ти не видя изражението на лицето й, но ти казвам, че тя искаше да ме убие. Ако бяхме само двете с нея в къщата, щеше да направи точно това.
— Не, не, просто е искала да те изплаши — възрази Лола. — Никога не би те наранила. Джили те обича.
— Ако вие с татко не си бяхте вкъщи, щеше да ме нарани. Тя е луда, майко. Не ме интересува какво ще стане с нея, но сега го има и това невинно бебенце. — Тя си пое дълбоко дъх и после изрече: — Мисля, че трябва да насърчим Джили да даде бебето за осиновяване.
Лола бе възмутена от предложението.
— В никакъв случай — заяви тя и тропна с ръка по масата. — Това бебе е твоя племенница и моя внучка и аз няма да позволя някакви непознати да я отглеждат.
— Това е единствената й надежда за нормално бъдеще — възрази Кери. — Съдбата вече й е нанесла тежък удар с това, че Джили й е майка. Само се моля това, което не е наред у Джили, да не се предава по наследство.
— О, за бога. Това, което не е наред у сестра ти, е, че е свикнала за всичко да й се угажда. Много млади жени си играят с мъжете в наши дни. Това не е редно — добави тя бързо, — но мога да разбера защо Джили е искала мъжете да я обожават. Баща й я напусна и тя се е опитвала…
— Чуваш ли се какво говориш? — изкрещя Кери. — За момент си помислих, че най-после си прозряла какво представлява Джили, но явно съм грешала. Ти никога няма да отвориш очите си. Питаше ме дали ти си я превърнала в чудовището, което е станала, помниш ли?