— Та все пак, какво намерихте в Олег? — като безжалостен изследовател, който препарира нещо живо и трептящо, се върна към своята тема Бояринов.
— Нима не отговорих? Олег е въплъщение на надеждата, верността. С него се чувствам защитена. Работата не е във възрастта, както вие сам казахте, Антон. Както женствеността не зависи от възрастта на жената, така и мъжествеността не се определя от годините на мъжа.
— Ах, Верочка, колко се радвам, че съдбата ме свърза с такава интересна жена! Вие сте невероятна! Но защо изчезнахте от киното? Не съм виждал ваши неща от… седем години, струва ми се.
— Да. Роди ни се дъщеря. Късно дете. Пък и Олег винаги е бил против аз да работя. Самият той е достатъчно успял актьор и може да изхрани двете с дъщеря ни. Да си призная, към момента на нашия роман се бях уморила от напрегнатата работа и в театъра, и в киното. Зарадвах се, че мога да си дам почивка. Освен това в бита си съм скромна жена и се задоволявам с малко.
— Излиза, че той ви е заключил в клетка, вашият Олег, така ли?
— Е… защо заключил… Аз самата…
Гласът й прозвуча несигурно. Бояринов отново наля вино в чашите.
— Как успях да завладея и двама ви? Разбира се, имам предвид предстоящата работа.
— Аз настоях. Когато се обадиха от ваше име, аз убедих Олег. Вие сте един от най-добрите режисьори…
— Един от най-добрите? — повтори с въпросителна интонация Бояринов и погледът му за миг стана жесток и студен.
— Добре, най-добрият. Просто не исках да ме подозирате в ласкателство — бързо се поправи Вера.
— Всичко е наред, вие сте чудесна — сухо се разсмя Бояринов. — Та значи, получихте предложението и настояхте да го приемете?
— Да. Олег, ако трябва да бъда честна, отначало беше против. Но аз го убедих.
— Значи все пак и вие решавате нещо в семейството?
— Разбира се. — В този момент гласът на Вера придоби метални нотки.
— О! Сега вече вярвам. Вярвам, че вашият сибирски характер не се е размекнал окончателно пред чара на младия ви съпруг. Браво!
— Не се размекна — потвърди Горбовска. — Освен това има и материален мотив. Дъщеря ни често боледува и решихме да строим къща извън града. Доходите на Олег стигат, за да живеем, но за нова къща не са достатъчни.
Той беше принуден да се примири и да приеме вашето предложение.
— Какво пък, грях е да се говори така, но слабото здраве на дъщеричката ви, Господ да я пази, ви върна на вашите зрители, почитателите на вашия талант, сред които е и покорният ви слуга.
Вера се усмихна. Тя беше опиянена не само от виното, но и от свободата, която отдавна не бе усещала. От това, че тази свобода й беше приятна, както й бе приятно да осъзнава, че е харесвана, много харесвана от Бояринов. Както и от това, че тази свобода сякаш бе едва ли не узаконена. Всъщност влизаше в производствения процес. И затова не предизвикваше угризения на съвестта. В края на краищата те имат подписан договор, двамата с Олег ще спечелят добри пари. А как да работят върху ролята, решава режисьорът. Тя няма нищо общо с това.
„И нека днес той да приспива Сонечка! Нека сам си стопли вечерята — помисли си Вера с неразбираемо раздразнение към мъжа си. — Аз го разглезих. В края на краищата нали заради мен предложиха на двама ни този суперизгоден договор, нали зрителят иска да гледа мен. Нали в мен е влюбен режисьорът!“
Вера Горбовска се върна вкъщи много след полунощ. Бояринов я докара с такси до входа, излезе от колата и още дълго не пускаше Вера да си тръгне. Държеше ръцете й, говореше й нещо, като я гледаше с разтапящ поглед.
Олег виждаше всичко това през бинокъла. Беше го срам, но гледаше как Бояринов дълго целува ръцете на жена му. Едната, след това другата. Гледаше лицето й, почервеняло, с притворени очи…
Какво беше това? Какво ставаше? Вера погледна към прозореца и Олег бързо се отдръпна, започна нервно да обикаля стаята.
За какъв дявол се съгласи на тази работа?! Нали го бяха предупредили! Колегите от театъра му казваха — не си пъхай главата в устата на лъва. Но тези предупреждения само го нахъсаха: това е смешно, той, младият успял мъж, да ревнува жена си, по-голяма от него с десет годи ни, от друг мъж, който е на възрастта на баща му. Дори да е суперталантлив и признат!
И Вера, която толкова ценеше тяхното домашно огнище, тяхната малка крепост, в която не пускаха никого. А ето какво стана!
Бравата на вратата изщрака. Олег изскочи в антрето. Около Вера се усещаше миризмата на вино.