През това време хилавият мъж излезе на улицата, мина една пряка и се качи в жигулата.
— Всичко е наред, снимах го — информира той шофьора.
— И кога ще стане…
— Ще дойда утре рано сутринта. Имат кодирана брава. Вече знам кода… Така че утре сутринта…
— Но…
— Всичко ще е както се разбрахме! Не се паникьосвайте! Щом сме решили да го уплашим — ще го уплашим!
„Утре всичките ще ви направя луди — помисли си той, — ще ви изплаша за цял живот!“
Рано на другата сутрин Маргарита Сергеевна, примигвайки сънено с очи и закопчавайки тънкия шлифер, наметнат направо върху нощницата, изведе животинчето си на разходка. Цент нетърпеливо лаеше до заключената врата на входа и опъваше повода. Маргарита се спъна в черджето пред вратата, мокасината се изхлузи от босия й крак. Мърморейки, жената се наведе, за да пъхне крака си в меката кожа, и видя кутийка, закрепена отдолу на дървения панел на вратата. Кутийката беше малка, пластмасова, сива на цвят, с щамповано по средата кръгче. „Какво е това?“ — помисли си жената. Но нямаше за кога да мисли: Цент нетърпеливо риеше с лапи, като с целия си вид заплашваше да свърши всичко направо там, на черджето. Маргарита Сергеевна пусна кучето навън и го последва.
Сутрешната разходка приключи, жената вече се обърна към входа, когато вратата се отвори и в рамката й се показа Вадим Климович.
В този миг се разнесе гръм, вратата на входа се откъсна от пантите и литна във въздуха, отвътре лумна огън и тръгна гъст черен дим. Чу се звън на счупени стъкла, нечий обезумял вик.
Едва след известно време Маргарита Сергеевна разбра, че вика самата тя: Климович лежеше на асфалта. Първо забеляза откъснатия крак, който лежеше отделно от обезобразеното тяло. Кръвта изтичаше с бързи буйни тласъци.
От прозорците се подаваха съседите, някой се появи в разбитата от взрива рамка на вратата, някой дотича до нея, нещо я питаха, чуваше се изплашено кучешко квичене. Маргарита Сергеевна се отпусна в нечии ръце.
Меркулов извика Турецки по телефона.
— Ще дойда след пет минути — отговори Александър Борисович.
Добре, че от Костя го деляха няколко десетки метра коридор в сградата на „Голяма Дмитровка“. Тази привилегия — да бъде съсед на шефовете — Александър заслужи още в онези времена, когато не беше „генерал от правосъдието“, както обичаше да го подиграва Грязнов, а равен сред равни. Е, може би малко „по-равен“. Изолацията на старши съветника от правосъдието от колегите, „адресно регистрирани“ в сградата на Следственото управление на улица „Благовещенска“, имаше неоспорими предимства: възможност да се съсредоточиш в тишината на собствения кабинет и непосредствената близост на самия Константин Дмитриевич, което значително улесняваше решаването на най-спешните оперативно-следствени задачи.
Александър влезе в приемната на заместник главния прокурор. Зад бюрото седеше непоклатимата Клавдия Сергеевна.
— Здрасти, Клавдия!
Турецки се насочи към вратата на шефа.
— Здрасти — и толкова? — осведоми се пищната дама.
Турецки се обърна в движение и й намигна. Но излезе формално, без чувство, както си отбеляза чувствителната Клавдия. Тя му хвърли обиден поглед и се обърна.
— Влизай, Александър, сядай.
Турецки стисна протегнатата ръка, седна срещу началника си, а в живота — приятеля и съратника Костя Меркулов.
— Саня, доколкото си спомням, отдавна не си се занимавал с поръчкови убийства?
— Ами какво да кажа… Отдавна е относително понятие. А какво се е случило?
— На деветнадесети септември е бил убит председателят на Лицензионната палата в областта на медицинската и фармакологична дейност. Някой си Вадим Климович. Взривили го във входа на кооперацията му.
— Да, чух го от новините. Беше миналият четвъртък? И какво? Кой го разследва?
— Страхувам се, че ти. Работата е там, че преди три седмици аналогичен взрив едва не изгърмя до вратата на друг чиновник от медицината — заместник-директора на Института за контрол над биопрепаратите, господин Литвинов. Само по чудо тогава нещастието беше избягнато. Самият Литвинов откри взривното устройство. Никой не пострада. Но господин Литвинов написа писмо до Главна прокуратура, в което посочва предполагаемия престъпник. И предупреждава за възможни повторни опити да премахнат самия него или хора, с които поддържа делови взаимоотношения.
— Той поддържаше ли с този…