— Литвинов намерил кутийката. И повикал милиция.
— Някой отишъл ли е?
— От дежурната смяна на Петдесет и първо РУ. Но когато пристигнали, устройството вече било обезвредено.
— От кого?
— От електротехника.
— Нещо не можах да разбера, от кого?
— Ето ти протокола от разпита, виж го.
— Разбира се, че ще го видя. Какъв е този електротехник? Може ли да ми кажеш с две думи?
— Бивш сапьор. Воювал е в Афганистан.
— Разпитали ли са го?
— Че как иначе! Колко нерви ни струва, но това е отделна тема. Той, разбираш ли, е контузен. И така заеква, че отговорът на първия въпрос: фамилия, име, бащино, ни отне пет минути. Наложи се да провеждаме разпита в писмен вид. Разказа, че тъй като взривното устройство било с таймер (съседите потвърдиха, че оттам се е чувало тиктакане), той не седнал да чака сапьорите. Първо, защото се страхувал за живота на хората. Наистина се оказа, че експлозията е била планирана за девет часа. Второ, той самият бил сапьор. И много по-добър, така да се каже, от другите… Човекът е повреден в мозъка. Какво да го правиш?
— Но го е разминирал успешно, нали?
— Успешно, по-успешно няма накъде. Навсякъде намерихме само неговите „пръстчета“. Така беше опипал всичко, че не успяхме да намерим никакви други следи. Всъщност онзи, който е поставял тази бомба на стената, сигурно е работил с ръкавици.
— А кой е разпитвал този… Литвинов?
— Срещу когото е било предвидено покушението? Аз го разпитвах.
— Какво впечатление ти направи?
— Как да ти кажа… Двойствено. От една страна, беше уплашен от случилото се, което е ясно. От друга — веднага ни насочи към възможния извършител. При това доста определено. Дори настояваше.
— Той кого смята за възможен престъпник?
— Има един лекар — Анатолий Нестеров. Не си ли чувал за него?
— Опазил ме господ. Засега не ми се налага да ползвам услугите на доктори.
— Е, този едва ли ще ти потрябва. Ти и така си ни Джеймс Бонд.
— Не те разбрах.
— Нестеров е управител на частната клиника „Възраждане“. Там правят операции за подмладяване. Много модерно, но абсолютно недостъпно заведение. Клиентите са звезди от шоубизнеса, телевизионни водещи, журналистки и даже политици. Ти кога видя за последно по телевизията бившия ни президент?
— Наскоро.
— И как ти се стори?
— Явно му се отразява добре статусът на пенсионер.
— Добре му се отразява статусът на „Възраждане“.
— Как така?
— Ами да. Премина там курс на лечение. Резултатът е налице.
— За какво му е на толкова успял лекар да се забърква в престъпления, при това най-тежки?
— Ето затова. Според думите на Литвинов Лицензионната палата и Институтът за контрол на биопрепарати са отнели лиценза на клиниката на Нестеров да се занимава с тази дейност. А опашката за курс на лечение е половин година напред. Хората вече са си предплатили. Усещаш ли накъде отиват нещата?
— Разбирам. Загуби.
— В милиони. Долари.
— Добре. Това, че Лицензионната палата, ръководител на която е бил Климович, е издавала лицензи, е ясно. Но какво общо има Институтът за контрол на биопрепарати, където е заместник-директор Литвинов?
— Разработеният от Нестеров курс за подмладяване се основава на използването на някакъв нов биопрепарат. Институтът, където работи Литвинов, издава разрешителни за използването на всички биопрепарати.
— И какво? Разработихте ли го този Нестеров?
— Предишния ден преди покушението срещу Литвинов Нестеров е бил приет в болница. Изостряне на исхемичната болест на сърцето. Онзи ден са го изписали от болницата, същия ден, когато е загинал Климович. Персоналът потвърди, че болният Нестеров не е излизал извън стените на това богоугодно заведение през целия курс на лечение. Включително и на осемнадесети и през нощта на деветнадесети август. Макар че болните понякога ги пускат вкъщи през почивните дни. Но Нестеров живее сам и затова не са го пускали. И в деня, когато умрял Климович, непрекъснато е бил пред очите на медицинския персонал. Преди изписването го прегледал лекар, подготвяли документите му за изписване. До тринадесет часа е бил непрекъснато пред очите на всички. Има абсолютно алиби.
— Едва ли той сам е сложил бомбата. За това си има изпълнители. Поставили ли сте го под наблюдение?
— Да, външно. Нищо съществено. В болницата е бил изолиран. След изписването маршрутът му е еднообразен до скука: вкъщи — на работа, от работа — вкъщи. Махнах моя екип за външно наблюдение поради преминаването на делото под твое ръководство.