— А какво разбрахте в кооперацията на Климович? Там имало ли е свидетели на взрива? Изобщо, разпитахте ли всички живеещи там?
— Има свидетели. Една дама си разхождала кученцето, но ползата от нея е почти никаква. Госпожата е в шок: станало е пред очите й. Не успяхме да разпитаме всички живеещи там. Натрупаха се почивни дни. Народът замина по вилите. А днес ми взеха делото. Така че сега ти ще си на пангара — повтори Томилин. — Хайде, Турецки, давай! Вече твоите шефове ще ти задават въпроси, а пък ти ще им даваш отчет, както го правя сега пред теб.
„Вярно, какви ги върша? Преди нямахте навика да вадите кестени от огъня с чужди ръце, Александър Борисович!“ — Турецки смачка фаса си в пепелника.
— Прав си, приятелю! — каза той. — Извинявай. Все искам да тичам пред локомотива. Добре, остави документите, ако има въпроси — ще ти се обадя. Или направо ще дойда — добави той, като видя леката насмешка по лицето на Томилин.
— Това е. — Томилин бутна към Александър лежащата на масата папка. — Тук са протоколите от огледите на местопрестъпленията, протоколи от разпити на свидетели, данни от експертизи. Накратко, всичко, което е трябвало да се направи, е направено. — На лицето му отново се появи някакво отчуждение.
— Добре. Благодаря ти. И не се сърди. Тия хемороиди на задника не съм си ги измислил аз.
— Разбирам. Остани си със здраве!
Глава 6
Смъртоносни играчки
Следователят за особено важни дела към прокуратурата на град Москва С. Н. Томилин в своя кабинет и според изискванията на чл.157, 158 и 160 от НПК на РФ разпита в качеството на свидетел по криминално дело № 139 М. И. Литвинов.
Въпрос. Марат Игоревич, моля ви, разкажете какво стана с вас вчера — деветнадесети август, в блока на следния адрес: улица „Староконюшена“ номер девет, тринадесети апартамент, където живеете постоянно заедно със съпругата си Марина Илинична Литвинова?
Отговор. Вчера сутринта излязох от дома си за работа и ми направи впечатление пластмасова кутийка, която висеше на стената вдясно от апартамента.
Въпрос. Как изглеждаше тази кутийка?
Отговор. Квадратна, някъде десет на десет сантиметра, от бяла пластмаса. В средата имаше кръгче с нарисувана камбанка.
Въпрос. И тази кутийка ви направи впечатление?
Отговор. Ами да. Погледът ми се спря върху нея, когато се насочих към асансьора.
Въпрос. В колко часа стана това?
Отговор. В осем и петнадесет сутринта.
Въпрос. Винаги ли излизате за работа по това време?
Отговор. Не, обикновено тръгвам по-късно, към девет. Но този ден трябваше да се подготвя за съвещание и излязох по-рано.
Въпрос. Видяхте кутийката — и какво стана после?
Отговор. Приближих се и я огледах. Приличаше на кутиите, в които скриват жиците на външните звънци. Стори ми се странно, че до вратата ми виси такова нещо, защото аз не бях го закачил. Звъннах на съседите, те също не бяха закачили тази кутия. Тогава решихме да извикаме електротехника на блока. Мислехме, че това е някакво устройство, някакво… разпределително табло. Макар че лично на мен ми се стори, че отвътре нещо тиктака. Като часовник. Това ме изплаши. Исках да разбера каква е работата. А нашият електротехник е бивш сапьор, воювал е още в Афганистан. Тъкмо той веднага се сети, че е взривно устройство. И го обезвреди. Вече след това извикахме милицията.
Въпрос. Какво значи — обезвреди?
Отговор. Той се приближи до тази кутийка и също чу, че вътре нещо тиктака. Извика ни веднага да се затворим в апартаментите и да се отдалечим колкото се може повече от вратите. Ние го послушахме, ако знаехте само колко страшно извика… Всички се изплашихме. След това той свали кутийката, изнесе я на улицата зад блока, където има сграда пред събаряне. Живеещите вече са изселени, та там той отвори тази кутийка и я обезвреди. А ние извикахме милиция.
Въпрос. А по кое време започва работният ден на вашия електротехник?
Отговор. В девет сутринта. Ние му се обадихме вкъщи. Той живее в съседния блок. Винаги му се обаждаме вкъщи, а не в диспечерската, защото там телефонът вечно дава заето.
Въпрос. Добре. Кажете, ако обичате, виждали ли сте по-рано тази кутийка?