Отговор. Не. Предишната вечер не беше там.
Въпрос. Сигурен ли сте?
Отговор. Да. Работата е там, че предната вечер, в неделя, ние със съседите чистихме стълбищната площадка. По-точно, извикахме хора, които да свършат това.
Въпрос. Какви са тези хора?
Отговор. Те са младоженци, млади хора. Живеят в нашия блок, но в друг вход. По този начин си докарват допълнителни доходи. Кооперацията ни е стара, от общината почти нищо не правят за поддръжката, а пък ние не искаме да живеем в мръсотия. Тези младежи, Серьожа и Наташа, идват при нас веднъж в месеца, в неделя, мият прозорците, стените, стълбището. Ние със съседите събираме помежду си пари и им плащаме за работата. Не е скъпо. Та значи, те идваха тъкмо предния ден, на осемнадесети, измиха покрай останалото и стените. Нямаше никаква кутийка. И те не видяха, и ние, когато след това оглеждахме как са изчистили. Нямаше нищо такова.
Въпрос. По кое време приключи почистването?
Отговор. Около пет часа вечерта.
Въпрос. След този час някой излизал ли е на стълбищната площадка?
Отговор. Ние с жена ми не сме излизали. Освен нас на етажа живеят двама пенсионери. В четиринадесети апартамент е Александър Степанович. Той е вдовец, самотен. А в петнадесети — Вера Григориевна. Дъщеря й с мъжа си в момента са в командировка извън страната, тя също е сама. Те почти винаги са си вкъщи. Но в неделя вечерта може и да са излизали. Не зная.
Въпрос. Добре ли познавате младежите, които ви чистят входа? В кой апартамент живеят?
Отговор. В четиридесет и пети апартамент. Но те нямат нищо общо със станалото! Това са чудесни млади хора. Серьожа живее в нашия блок от малък. Познаваме семейството му. Просто младите не искат да тежат на родителите си. И добре правят.
Въпрос. Вратата на входа ви заключва ли се?
Отговор. Да. Долу има портиерка.
Въпрос. Вие сте сигурен, че Серьожа и жена му нямат нищо общо. Може би предполагате кой е свързан с тази акция?
Отговор. Предполагам. Аз неведнъж съм бил заплашван в устна форма от господин Нестеров. Той обеща да си разчисти сметките с мен и с всички, които му пречат.
Въпрос. Разкажете ми, моля ви, по-подробно кой е този Нестеров, кой му пречи и защо.
Отговор. Това е дълга история. Господин Нестеров организира частна клиника, където провежда курс за подмладяваща терапия с прилагане на биологично активна субстанция. Лиценз за тази дейност издава Лицензионната палата. За да го получи, е необходим цял комплект документи от различни ведомства, сред които влиза и разрешение от нашата институция, тъй като в работата си доктор Нестеров използва, както ви казах, една биологична субстанция. Преди две години ние му разрешихме. Но оттогава изискванията към подобен род биопрепарати се повишиха. Господин Нестеров не искаше да се съобразява с това. Без оглед на нашите многократни предупреждения за необходимост от съответствие, така да се каже. Вместо да доработи препарата си, той започна да заплашва, че ще си разчисти сметките с всички, които му пречат да работи.
Въпрос. Идва направо във вашия кабинет и ви заплашва?
Отговор. Различно. И в кабинета ми. Разбира се, на четири очи. И по телефона.
Въпрос. По служебния?
Отговор. Не, по домашния.
Въпрос. Семейни познати ли сте?
Отговор. Познавам Анатолий Иванович Нестеров от времето, когато учех в академията „Сеченов“. Той ми беше преподавател.
Въпрос. И вие предполагате, че той е способен да извърши такова престъпление? Лекар, бивш преподавател, който сее разум и така нататък?
Отговор. Знаете ли, хората се променят с годините. А пък парите, особено големите, са способни да променят човек до неузнаваемост. Не сте ли наблюдавали такива метаморфози? Аз — колкото си искаш. При Нестеров курсът на лечение струва десетки хиляди долари. И записването е половин година напред. Ние му забранихме да работи. Той търпи огромни загуби.
Въпрос. А не мислите ли, че взривът е бил предназначен за някой от съседите ви?
Отговор. За кого? За двама самотни старци? Защо?
Въпрос. Искам да ви напомня, че въпросите задавам аз. Никой ли не ходи при самотния ви съсед? Той няма деца, нали така казахте?
Отговор. Да, той живее съвсем уединено. Съпругата ми го наглежда. Купува му храна, носи дрехите му в пералнята и така нататък. Марина Илинична кара кола, тя не работи, така че това не я затруднява… Вие, както виждам, приемате доста скептично моите показания срещу Нестеров? Жалко. Но аз настоявам да им обърнете сериозно внимание. Това е мой граждански дълг. Защото утре престъплението може да се повтори. И аз мога да стана негова жертва. Това, което не се е получило първия път, втория може да стане. Ако не с мен, с някой друг…