Саша намери в делото необходимия телефон и набра номера.
— Ало, слушам ви, кажете — чу се дежурно любезен женски глас.
— Добър ден. Госпожице, мога ли да говоря с Марат Игоревич?
— Здравейте. Кой го търси?
Турецки се представи.
— Една минута. Ще му съобщя. — Саша направо видя как секретарката се „стегна“. Никаква дежурна любезност. Само официален тон.
Настъпи пауза. Турецки намигна на Вячеслав. Онзи разбра мимиката на приятеля си по свой начин и сипа коняк в чашите.
— Марат Игоревич? Здравейте. Безпокои ви Турецки. Старши следовател от Главна прокуратура.
— Да-да, докладваха ми. Здравейте. С какво мога да ви бъда полезен, така да се каже? — отговори доста нисък баритон.
— Бих искал да се срещна с вас.
— Заповядайте. Много се радвам, че Главна прокуратура е обърнала внимание на писмото ми. Още повече че страховете ми се потвърдиха по най-ужасен начин. Аз ли да дойда при вас?
— Май е по-добре аз при вас. За да си поговорим на спокойствие. По-подробно, така да се каже. Да не ни пречи никой.
— Тогава най-добре ще е да се видим след края на работното време. Че тук при мен непрекъснато звъни телефонът, няма да ни оставят на мира. Искате ли в осемнадесет?
Александър се направи, че мисли, зашумоля с листовете хартия.
— Знаете ли, някъде към осемнадесет ще бъда по работа в района на „Арбат“, ще се освободя към осемнадесет и тридесет. Бих могъл да се отбия при вас вкъщи. Нали сте там наблизо.
— Разбира се, заповядайте, ще се радвам — отзова се събеседникът му след кратка пауза. — Може да вечеряме заедно. Жена ми ще се зарадва.
— Това ще бъде абсолютно излишно — сухо го прекъсна Турецки. — Много ви моля да не организирате нищо такова.
— Добре, добре — изплаши се гласът. — Значи в шест и половина довечера?
— Да. Довиждане.
Турецки затвори слушалката.
— Какво, Сашенка? Отказа се от печеното пиленце? Че и с хубаво арменско коняче? — пошегува се Грязнов.
— Следователят, Вячеслав, трябва да има ясна глава, чисти ръце…
— Това се отнася за разузнавача, всичко си объркал.
— В нашия случай няма значение. Важното е друго, че ни е останал по чаша наш си коняк, който не е по-лош. Да пийнем. Нямам търпение да видя господин Литвинов. И жена му, която, както обещаха, щяла да ми се зарадва.
— Гледай да не се престараваш там с жената.
— И през ум не ми минава. Има си време, Слава, за прегръдки и време, когато трябва да ги избягваш — каза с патос Турецки.
— Какво ти е, бащице? Цитираш Еклесиаста? Откъде ли идва това?
— Да се знае и помни, което е необходимо, Слава! — без да намалява патоса, се отзова Турецки. — Защото смелостта без необходимите знания се превръща в безразсъдство.
— Я по-полека с мъдростите — въздъхна Грязнов.
— А предпазливост без необходимите знания се превръща в страхливост.
— За кого става дума, нещо не мога да те разбера? Няма начин да е за мен, тогава за кого?
— А пък простодушието без необходимите знания се превръща в грубост, Славочка! Това го е казал великият Конфуций. По-добре няма как да се каже, така че хайде да пийнем.
— Мда… Доста отдавна не съм те виждал такъв — поклати глава Грязнов, като продължаваше да разглежда приятеля си.
— Стига си ме зяпал. — Александър изведнъж усети, че се изчервява, което не му се беше случвало от сто години. Тръсна глава, сякаш за да се отърве от някакво видение, и вече със съвсем друг, делови тон каза: — Е, за днес е на ред Литвинов. До довечера имам време да събера информация за доктор Нестеров. Ще ми бъде интересно да я съпоставя с мнението на Литвинов за този кръвожаден Пигмалион.
— Защо пък Пигмалион?
— Нестеров извайва своите пациенти, както Пигмалион е създал Галатея. А ти, Слава, и твоите орли се заемете с Климович.