— Разкажете ми, моля ви, още веднъж. С какво се занимава Нестеров? Защо ви е заплашвал?
— Клиниката на Нестеров се занимава с операции за подмладяване. Методът, който той използва, се основава на прилагането на ембрионална тъкан. Това е доста нова методика. Нова за нашата страна. Вместо познатите вече пластични операции на пациента му вкарват екстракт от човешки ембрионални клетки. Е… все едно му преливат прясна кръв. По принцип ефектът е положителен.
— А откъде вземат същия този екстракт?
— Точен въпрос. — Литвинов благосклонно кимна като учител на прилежен ученик. — Получават екстракта от абортен материал. Точно тук си сблъскахме челата с Нестеров. Вижте, всичко, което се прелива на човек, трябва да е строго регламентирано по голям брой показатели. Иначе са възможни непредсказуеми последствия. Тъканите, които получава Нестеров за операциите си, е невъзможно да бъдат проконтролирани по всички необходими параметри. Всички материали са различни, както и децата се раждат различни. Всичко може да… Ами ако след десет години на пациент, преминал курс на лечение при Анатолий Иванович, му открият тумор или бавноразвиваща се инфекция с летален край? Или болестта на Паркинсон или Алцхаймер?
— А при хора, които не са се лекували при Нестеров, не са ли възможни такива заболявания?
— Разбира се, че са възможни. Но защо да ги насаждаш със собствените си ръце? Всъщност нашите? Щом даваме разрешение за използването на даден препарат, ние носим отговорност за това.
— Доколкото знам, вашият институт вече е давал разрешение на Нестеров?
— Да, това беше преди две години. Под силния натиск на един много високопоставен човек.
— Така ли? Значи човек може да получи разрешение, ако окаже натиск? — хвана се Турецки.
— Не, аз малко неточно се изразих. — Литвинов сложи чашата си на масата и извади кутия за цигари. — Нали няма да имате нищо против, ако си запаля?
— Не, разбира се. И аз вече узрях. Така че, ако нямате нищо против, с удоволствие ще ви правя компания.
Александър извади кутията си и с жест отказа предложените му от домакина цигари.
— Та как искахте да се изразите?
— Работата е там, че когато преди две години Нестеров внедряваше метода си, нямаше никакви данни за противопоказания. И наистина за внедряването на препарата беше оказан натиск чрез много известен човек. Не можехме да не одобрим разработката на Нестеров. Нямаше основания.
— А сега са се появили?
— Да. Науката не стои на едно място. На Запад, където този метод се прилага от двадесетина години, се появиха публикации за възможни далечни последствия. Ето например Роналд Рейгън си е правил подобна операция. И какво виждаме сега? Нали знаете в какво състояние е той? Като едногодишно дете. Болестта на Алцхаймер. А главният девиз на лекаря е: не вреди! Основният принцип за внедряването на нов препарат е неговата безопасност! И след това идва ефикасността.
— Значи вие забранихте на Нестеров да работи?
— Ние всяка година провеждаме контролно изследване на сериите от препарата, който произвежда и използва Нестеров. Тази година изискванията станаха по-жестоки. Ние съобщихме за това в Лицензионната палата с придружаващо писмо, в което обосновавахме необходимостта от доработка на препарата на Нестеров. Лицензионната палата не поднови лиценза, който разрешаваше такъв вид дейност. Така че окончателното решение е взето от Лицензионната палата.
— Какво стана после?
— Нестеров направо полудя. Дотърча в кабинета ми. Викаше, че щял да ме изтрие от лицето на земята. И мен, и Климович. Всичките тези заплахи се повтаряха в течение на два месеца. И сега виждате какво стана.
— Този Нестеров по принцип неуравновесен човек ли е?
— Да, като цяло не може да се нарече много спокоен.
— Знаете ли, че предния ден, преди да намерите взрива, той е бил приет в болница, където го е докарала „Бърза помощ“?
— И какво от това? — Литвинов се запъна за момент, отпи глътка кафе и продължи: — Първо, той наистина може да се е изнервил, организирайки убийство. Пък и не го е организирал сам! Това е смешно. Сега да убиеш човек не струва нищо. По-точно, струва много евтино. Може да се наеме някой скитник. Тресне те по главата — и край.
— Наистина, защо пък да не наеме? — все едно го казваше на себе си, се осведоми Турецки.
— Мен ли питате? — изведнъж се ядоса Литвинов. — Защо седя жив пред вас? Ами извинявайте, че не ме убиха! Може би с трупове е по-лесно да се оправя човек. Труповете вече нищо не могат да кажат! Всеки може да си съчини своя версия!