Выбрать главу

Подредбата в жилището говореше сама за себе си. Ще трябва да отиде до института. Добре, че е наблизо, „Сивцев Вражек“. Какво следва нататък? Литвинов е сигурен, че убиецът е Нестеров. Или иска да убеди в това Турецки. Каква лекция само изнесе за поръчковите убийства. Излиза, че всеки може да убие всеки. В живота засега такова нещо не се забелязва. За щастие. Като цяло прави впечатление на неискрен човек, който крие нещо.

Ако Турецки беше харесал някого, то това беше жената на Литвинов, грозноватата Марина Илинична. Тя бе напълно открита. И обичаше мъжа си до безумие, това се виждаше с невъоръжено око. Обаче при толкова плашеща грозота единствената възможност да задържи красивия си мъж (а Литвинов можеше да се нарече красив, но в оперетен вариант) беше да му е безрезервно и безпределно предана.

А твоята жена, Турецки, е и хубава, и умна. И също ти е безкрайно предана… И къде си тръгнал сега? Вкъщи? Не. Може би по работа? При предполагаемия престъпник Нестеров? Също не. Нестеров не се крие от правосъдието. Ще го оставим за утре. Виж, него е добре да го видим на работното му място. Какви са там тия ужасии с ембрионите, прости ми Господи! Та накъде си насочил уморения си кон, амиго? Вече е вечер. Но още не е нощ. Време за срещи…

Така си приказваше сам на себе си Александър, като се страхуваше да си признае, че се притеснява като младеж.

Защото той наистина отиваше на среща. С Настя.

Глава 8

Момиче мечта

Разбира се, той не отиде в тъпия й бар. Честно казано, не му се искаше да я гледа в някаква смешна униформа на сервитьорка, да наблюдава как й се натискат клиентите, а може би дори свойски и без някакъв умисъл я потупват по симпатичното кръгло дупе. А пък тя, не дай си боже, им се усмихва в отговор. Турецки не искаше да разваля магията, която беше направило с него това момиче. Дали бе момиче или мечта. Която се обърна на завоя и му махна с тънката си ръка.

„Аз се обърнах да погледна дали не се обърна тя, за да погледне дали не се обърнах аз“ — напяваше си с тих глас Турецки, избягвайки очертаващ се сблъсък в една от уличките, които го доближаваха до мястото на срещата.

Той я намери. Още в деня на запознанството намери телефона на факултета, разговори секретарката, изясни кои от студентките на филологическия факултет имат поправки по история на изкуствата. Как беше фамилията? Вересова? Щом знаеш името и фамилията, другото е лесно. Има база данни на всички, които живеят в столицата. Не му се искаше да занимава с това неговите хора. Той помоли старши оперативния работник от МУР Василий Колобов да „изчисли“ гражданката Анастасия Вересова. Разбира се, на Колобов бе предложена легенда, според която Анастасия се издирваше като свидетел по едно от текущите дела. И, разбира се, Колобов я намери. Само след едно денонощие Турецки вече знаеше, че Настя е родена в Твер. Че тази гражданка живее в района на метро „Кропоткинска“, където наема заедно със своя приятелка едностаен апартамент в една от уличките около „Пречистенка“. Там беше и временно адресно регистрирана. Знаеше се и телефонният номер. Турецки издържа повече от седмица. Но то не му излизаше от главата, това момиче-мечта. И той реши, че по-добре ще е да я види и да развали магията…

Звънна й, тя се съгласи да се видят. За после той не мислеше. Просто наближавайки към станцията на метрото, където трябваше да се срещнат, усети как бие сърцето му. Както тогава, когато тя почти изчезна зад завоя и той се изплаши, че няма да се обърне.

… — Добър ден, Настя!

— О, не ви видях! Здравейте.

— Това е за вас — подаде й чайна роза.

— Благодааря — тя разтегли думата и лицето й порозовя и се озари от усмивка. — Колко е красива! Знаете ли, аз толкова обичам цветята!

Да, това момиче беше много сладко. Сега, когато стоеше пред него, а не беше обърната в профил, както когато я закара на изпита, тя му се струваше още по-прекрасна. Тъмнокафяви, почти черни очи, блестящи едри къдрици. И овалът на лицето… Такъв като… Като на кого? Като на Мадоната на Рафаел! Ярко очертана малка уста. И всичко това много живо, подвижно. Любопитен и заедно с това доверчив поглед. И много приятно облечена. Светли панталони, тъмнолилаво бюстие, разкриващо леко изпъкналите ключици и едва забележимата падинка на гърдите, на лакътя й беше преметнато леко светло сако. Чантичката и лилавите обувчици бяха в тон с всичко останало.

Александър дълбоко въздъхна и с известно затруднение продължи разговора.