С тези думи дамата прегърна девойката за талията. Онази с всички сили се стараеше да не се отдръпне, залепяйки върху хубавичкото си личице благодарна усмивка. Усмивката изглеждаше жалка.
Край една от плетените маси се беше струпала доста голяма компания. На масичката имаше вино, мезета. Оттам се чуваха бурни смехове. В центъра на вниманието беше пълен господин, който говореше с нисък бас:
— Но пък каква реклама, господа! По формулата на кръвта, само при нас и от раз… И какви хора има сред клиентите! Главният енергетик, бивши премиери, действащи полковници, какви ли само ги няма! С такива хора да не те е срам да отслабваш. И всичките са свалили десетки килограми!! Хубаво, отивам. Първото, което ми направи впечатление…
— Цената на процедурата — обади се някой от слушателите.
— Това — добре, някакви си две хилядарки, нищо работа. Дадох кръв, отивам при доктора. Пък той ме поглежда зловещо и казва с гласа на Карабас Барабас: „Това е! Скоро, човече, ще спреш да плюскаш!“ Това на мен! Че и на „ти“! — Мъжът направи ефектна пауза. — И знаете ли, аз спрях.
Всеобщ смях.
— Какво, изобщо?
— Не. Получавам аз значи списък с разрешените храни. И излиза, че мога да ям само леща, елдена каша и „ледена“ риба. Божичко, дори не знаех, че има такава риба! И никакъв алкохол. Чай и кафе също не може. Само вода. А ние с жената веднага след това заминахме на почивка в Испания. Само си представете: море, слънце, до плажа пълно с всякакви кръчмички. Наоколо миризми на печено месо, младо вино, но никаква леща и елдена каша! А пък аз не мога да ям нищо друго! Направо не мога! Този ескулап, изглежда, ме беше зомбирал. Добре, че се бях сетил да си взема от къщи елда и леща. Как ни пуснаха на митницата, си е отделен въпрос. Те по никой начин не можеха да разберат за какво са ми в Испания леща и елда. Два часа ми преглеждаха багажа. Домъкнаха и куче, което олигави всичките ми варива. На митницата бяха сигурни, че прекарвам наркотици. И много се ядосваха, че не могат да ги намерят.
— И какво стана после?
— Ами все пак ме пуснаха, както вече сте разбрали. Моята Маруся всеки ден си правеше кефа със средиземноморска риба, шишчета и стекове, пиеше литри младо вино. А аз седях до нея във всичките тези кръчмички и се ядосвах и ненавиждах нея, себе си, теглото си, доктора и неговия метод. След това в хотелския апартамент си варях каша. Ядях я с отвращение. А Маруся през това време пред очите ми се тъпчеше с плодове. Но, представете си, отслабнах! С цели десет килограма.
— Само на леща как би могъл да не отслабнеш! В Ленинград по време на блокадата също не е имало дебели.
— Най-големият майтап е, че моята Маруся, която не се лишаваше от нищо, а само плуваше, ядеше плодове и пиеше вино, отслабна със седем.
Всички отново се разсмяха.
— Всичко това са врели-некипели! — прекъсна разказвача една дама с доста едри форми. — На целия този бум с доктор Медведев вече му мина времето. Ти, Венечка, прекалено се заседя в твоето Переделкино, изостанал си от живота. Ние с една приятелка също ходихме. Дадохме си хилядарките. Получихме списъци. А пък приятелката ми е журналистка. Те организираха следното журналистическо разследване: след седмица тя пак отиде при Медведев и отново даде кръв за изследване. Все едно за първи път. И какво стана? Дадоха й списък на разрешените храни напълно противоположен на първия! Ето ти го метода. А когато представи на Медведев двата списъка, той я нарече шарлатанка. Нея! Защо й било да дава кръв два пъти? Приличните хора не правели така!
Отново избухна бурен смях.
— Приятели! Всичките тези диети са пълна простотия! Колко съм ги опитала! Добре де, ще свалиш десет, двадесет килограма. И какво? Кожата ти увисва като на стар булдог. Какво да правиш? Идва следващият етап — пластична операция. И пак пари, и то големи.
— Не, ако ще се правят инвестиции във външността, трябва да се ходи само при Нестеров — извика известна актриса, все още красива, но с явни признаци на повяхване върху познатото на цялата страна лице.
— Ха, Нестеров! При него е най-добре, всеки го знае. Но трябва и да се вредиш. Записват най-рано за след половин година! И парите не са като при Медведев, ами в пъти повече — възрази някой от мъжете.
— Но нали има за какво да се плаща! Божичко, нали видяхте!… — И от устата на актрисата се изсипа куп прочути фамилии. — Това, което стана с тях, е истинско чудо! Те свалиха по десет, петнадесет години! Години, а не килограми!
— И какво толкова прави този Нестеров? Просвети ме, Нелочка, защото казват, че безнадеждно съм изостанал от живота. А и аз искам да съм готин — каза с басов глас дебелият Венечка.